Аннотация
СПАС АНТОНОВ е роден на 25 май 1925 г. в село Делян, Софийски окръг, в бедно земеделско семейство. През летните ваканции става ратай и пасе чуждите овце и говеда.
На 14-годишна възраст идва в столицата, за да търси препитание. Работи като общ работник в ресторант, като чирак при дърводелец, шлосер и автомонтьор. Завършва курс за трактористи (1941). През 1942 година е ученик-стругар във Военноинженерната фабрика. Завършва занаятчийското училище и получава свидетелство за майстор-стругар (1945). В казармата получава свидетелство за професионален шофьор (1946). Учи във вечерния механотехникум и работи в завода за резервни части като майстор-стругар. След завършване на техникума работи като конструктор (1952). В началото на 1953 година следва курс по журналистика за редактори в низовия печат. Основава и редактира заводски вестник (1954). Завършва задочно ВМЕИ – София и се дипломира като инженер-машиностроител (1957). През 1963 година завършва журналистика в Софийския университет. От 1963 до 1966 година е инженер в Електрокарния завод, където има 5 рационализации. От 1967 година работи като специалист в Научноизследователския институт по електро- и мотокари в София.
За първи път печата стихотворение във вестник "Труд" (1950). Като студент участва в литературния кръжок "Васил Воденичарски", където замисля да създаде своя Домашна картотека на съвременната българска поезия. В момента в нея има над 3 000 000 (три милиона) изрезки със стихове на 10 500 автори. В каталога към картотеката са вписани имената на 3200 души, които са издали поне една стихосбирка.
Спас Антонов е инциатор за създаването на Съюза на независимите български писатели – СНБП (1990), негов кръстник и секретар до 1995 година. Сътрудничи на периодичния печат със стихове за възрастни и за деца, с разкази, фейлетони. илюстрации и хумор. Биографични данни за него са поместени в енциклоледическите справочници "Кой кой е в България", "Кой кой е в българската култура", "Български писатели, творци на литература за деца и юноши". Участва със свои творби в няколко учебни помагала за основните училища. Член е на Съюза на българските писатели.
Има син и дъщеря, както и три внучки.
Това са късните произведения на моя баща критикуващи социалния строй на сегашните капиталисти - бивши номенклатура.