Аннотация
Една нормална сутрин във влака. Преди да бъда хипнотизирана от мъжът, който седеше на пътеката срещу мен. Той крещеше на някой по телефона, сякаш управлява целият свят. За кой се мислеше този арогантен костюмар...за Господ? Всъщност, приличаше на Бог. Признавам му го. Когато дойде неговата спирка, той изведнъж си тръгна. Толкова изведнъж, че изтърва телефона си.
Може и да съм го вдигнала. Може и да съм преровила всичките му снимки и да съм звъннала на няколко номера. Може и да съм държала телефона на мистериозният мъж с дни, преди най-накрая да събера кураж и да му го върна. Когато замъкнах задника си в другият край на града в помпозната му компания, той отказа да ме приеме. Затова оставих телефона на празното бюро пред офиса на този арогантен тъпанар.
Може и да съм оставила също и мръснишка снимка в него. Не очаквах да ми пише. Не очаквах да си пишем така разпалено. Не очаквах да го харесам - още преди да сме се срещнали. Двамата не можехме да бъдем по-различни. Но, нали знаете казват, че противоположностите се привличат. Когато най-накрая се срещнахме лице в лице открихме, че противоположностите не само се привличат - поглъщат се. Нищо не можеше да ме подготви за пътешествието, на което ме отведе той. И определено не бях подготвена за това къде се озовах, когато пътешествието приключи. Всички хубави неща имат своят край, нали?
Комментарии к книге "Арогантен костюмар"