Об авторе

Академик Йордан Иванов Николов историк , археолог , фолклорист и один из лучших знатоков болгарской средневековой литературы и культуры.

През 1906-8 г. Иванов е секретар на Българското търговско представителство в Солун и това му дава възможност да пътува из южна Македония и атонските манастири. От 1909 г. е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.

В 1911 е избран за редовен доцент в Софийския университет, в 1924 г. - редовен професор и титуляр на Катедрата по българска литература, на която длъжност остава до 1942 г., когато напуска университета поради пределна възраст. В два периода от 1920 до 1923 и от 1927 до 1930 г. е професор по български език и литература в Националното училище за живи източни езици в Париж[1].

Един от основоположниците на Българското археологическо дружество (1901) и на Българския археологически институт; член на Управителния съвет на БАИ (1920-1942). Член-учредител е на Македонския научен институт.[2]

Откривател е на първообраза (оригинала) на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски през 1906 г., при едно от посещенията му в манастира Зограф и изследва неговите ръкописите (виж книгата му от 1914 г. по-долу). Преди това малката книжка (тя дори не е била подвързана) е останала незабелязана, въпреки че е разглеждана от други изследователи, които са я мислили за препис.

През 1916 година Йордан Иванов е поканен и участва в Научната експедиция в Македония и Поморавието.

През 1932 г. е избран за член на Славянския научен институт в Прага. През 1942 г. по случай 70-годишнината му и 50-годишната научна дейност той е награден с орден „За заслуга“, II степен и с грамота. През 1944 г. е провъзгласен за почетен гражданин на град Кюстендил.

Умира в София на 29 юли 1947 г.

Йордан Иванов e баща на изкуствоведката Вера Иванова-Мавродинова, тъст на Никола Мавродинов и дядо на проф. Лиляна Мавродинова.