— Колко устойчиви? Във фокуса на едно соларно огледало температурата е практически същата като слънчевата фотосфера. Шест хиляди градуса.
— И сателитите могат да са с огледални обвивки. Казвам ти — небето ще СВЕТНЕ!
Пауза.
— Тоест слънчевата радиация по планетата ще нарасне. За това ли намекваш?
— Струва ли ти се, че намеквам? Директно ти го казвам, момче младо! Панфедерацията ще протестира, Сдружението — също.
— Като загреят за какво става дума, ще спрат да лаят.
— Ще „залаят“ гражданите в Панфедерацията. Такова нещо не може да се потули. Поне номинално панфедералната администрация зависи от общественото мнение. Правителството няма да се реши да се включи в активни действия против сферичния пласт на феноморфите. Хората ще искат да се преговаря.
— Ами! Панфедералните власти ще обявят извънредно положение и ще запушат устата дори на прехвалените ви демократични съвети на технократите. ТЕХНИТЕ прехвалени когнитариати тоест, не ТВОИТЕ или ВАШИТЕ, ти нали си свободно реещ се електрон…
Сантов се замисли.
— Я чакай да видя какво казват законите им за правомощията на когнитариатите да одобряват или да налагат вето над обявяване на извънредно положение… — Проточи се дълго мълчание, докато феноморфът трескаво търсеше нужната информация. — Аха… Тц. Не могат да реагират толкова бързо. Когнитариатите са форуми за дискусии. Евентуално за седмица или месец да суспендират дори военно положение, но не могат да попречат такова да бъде обявено. Язък.
— Любопитен съм как го научи? Актуални ли са ти данните?
— Дръпнах ги от Скайнет.
— Имаш връзка с нета? Оттук?
— Ами да. Кое те притеснява?
— Притеснява ме това, че каналът ти към мрежата може да се проследи.
— Хм. Може, да. Но трудно. Използвах връзка с феноморфите наоколо.
— Браво! Сега знаят къде сме!
— По-важно е да се скрием от ТВОИТЕ, нали? Косможителите няма да ни закачат. Не съм им казал, че на борда на моята капсула седи военен престъпник и пират.
— Твоята капсула…
— НАШАТА, Ленкер. Успокой се. Нашата, която ще си остане изцяло твоя, когато приключим работата си.
— Вече не знам как ще стане.
— Главното е да измъкнем твоите близки. Ти, освен тях, имаш ли още някой предвид? Нямаш ли си приятелка?
Алексей забави отговора си.
— Вече не. Тя е волнонаемен към наземното подсигуряване на диверсионните ни сили. Няма да ме последва. Познавам я добре. По-скоро ще ме застреля.
— Много идейно гадже си имаш.
— Карахме я прекрасно заедно, докато всичко беше наред.
— Докато убиваше наляво-надясно в космоса? А после се появих аз и ти съсипах мирния животец!
— Не е лъжа…
Сантов съжали подполковника.
— Ако държи на теб, все някак ще й обясниш…
— Зарежи. Жени има много по този свят. Няма да ми липсва така, че да не се изтърпи. И без това не съм се замислял сериозно за брак с нея.
— Хм. Добре. Ти си знаеш. Има още време да размислиш.
— Я се… Чакай, чакай… Ето, какво ти казах! Погледни курсовия екран! Базата маха камуфлажа.
В капсулата по общо споразумение бяха затворили илюминаторите, Сантов бе изградил вместо тях по вътрешната страна на корпуса плоски екрани за обзор. Дори херметизира рейдера и запълни помещението с въздух — разточителство според Алексей, но феноморфът държеше на комфорта, от който всъщност обективно не се нуждаеше. Капризен дядка.
Капризният дядка впи очи в екрана. Ограденото от компютърна графика местоположение на покритата със стелт обвивка база вече не беше пусто. Очертанията на космическата станция на Блока изпъкваха като контури на архаично фотографско изображение при проявяване. Тръби, четири тороида за центробежна гравитация в намиращите се в тях отсеци, антени, дебаркадери… Надлъжната ос на станцията се намираше в естественото си положение — насочена по вектора на силата на привличането на Земята, сочеше с дебела сферична издутина планетата. В края на протегнатата в противоположна посока решетчеста мачта — (Алексей знаеше предназначението й, но не се потруди да го обясни на спътника си, по нея магнитен катапулт тласкаше заминаващите на мисия рейдери) — съвсем на върха й сякаш цъфваше лъскаво цвете. То се уголемяваше и огъваше в параболичен отражател. Слънчевите лъчи го докоснаха и екранът автоматично коригира рязко увеличената яркост.
— Соларно огледало, Сантов. Войната започна.
3.
Телевизорът на стената в хола бе като отворен прозорец. Разбира се, Атанас можеше да избере панекран, сякаш да се озове вътре в предаването, или да прожектира даден канал направо в очните нерви. Всяко предаване имаше набор от настройки за начина му на представяне. Атанас предпочете режим на стереотелевизия като повече отговарящ на навиците му.