Лидия минаваше покрай засадите, свързани с Граничната бариера и готови да реагират при нарушаването й. Минаваше незабележима, мълниеносно пренастройвайки характеристиките на присъствието си — можеше да го направи с ресурсите си на ИИ. В субективното й време пътят дотук й отне около година. Но пък дроновете-граничари виждаха в нея глиган, сърна, повей на вятър или изобщо не я регистрираха, а ако се случеше да я засекат — по необясними причини решаваха, че това не е съществена информация.
Беше мъчително, дълго и пипкаво.
През дървесните корони от време на време се виждаше странното зарево отпред по небето. Приличаше на северно сияние. Бе Граничната бариера, а освен нея и хоризонталните нанозавеси, висящи в небето над Халифата във вид на тънка и висока облачна пелена. Слоят им засенчваше повърхността от наблюдения от космоса. Поглъщаше денем слънчевата светлина и я предаваше като лазерна с цялата си площ. Затова дните над Халифата нямаха слънце — блещукаше цялото небе. И оставаше слабо да свети и нощем.
Граничните бариери представляват същият вид наносъоръжения. Безброй асемблери, образуващи много слоеве от мрежи с различна гъстота. Някога се е предполагало подобна суспензия на частици наномашини във въздуха да изпълнява ролята на „конструктивна мъгла“, от обема на която да се образуват сгради, мостове, машини… После инженерите сметнаха, че такъв тип конструиране и изграждане е повече зрелищен, отколкото ефективен, репликаторите се разходват разточително, за да устоят на въздушните течения, отделят повече топлина и предизвикват маса странични ефекти при синтезиране на големи обекти. Но, модифицирани с цел да създават непреодолими за макроскопични тела огради, се оказаха сполучливи. Не толкова мащабните им версии формират пропускливи мембрани, които заместват някогашните херметични (ако има нужда от такива) шлюзове за космически станции или врати на помещения с регламентиран достъп. Използват се за куполи на градове-хабитати, изолирани от околната си среда — наричат ги „умна паяжина“. Съответно програмирани, те са в състояние да удържат дори атмосферна обвивка около дребни космически тела, иначе неспособни да го сторят сами с гравитацията си. По едно време имаше проект за оплитане на Луната с такива воали, за да осигурят пълноценна въздушна среда на повърхността й…
Естествено, не се сбъдна — по политически, сиреч ирационални в дългосрочен план причини.
Но пък астрополисите ги използват в по-рехава модификация в качеството на стражеви обвивки, при които компонентите се държат като микроскопични спътници.
… Най-сетне се добра до самата граница. Гората свърши като отрязана с нож. Следваше ивица пустинна, обрасла с ниски храсти и рядка трева земя. Бариерата се диплеше леко отпред като титанични театрални кулиси. Блещукаше меко. Пречеше да се види какво има оттатък.
По една от ципите на Граничната бариера страховито и величествено се полюшваха изписани цитати от Корана — на арабски, разбира се, но придружени от превод на няколкото главни европейски езика. Бяха смразяващи или обидни по съдържание — за да се дразнят и плашат неверниците. Черната фигура спря за малко да ги разгледа. Текстовете бяха внимателно подбрани. В паметта си жената-андроид пазеше пълната версия на свещената книга на исляма, както и останалите сакрални писания на други вероизповедания. Помисли си, че при желание би могла да извлече достатъчно застрашителни фрази дори от Новия завет например.
Без колебание тръгна напред. Активира ускорено мислене и преодоля за няколко секунди обективно и няколко дни субективно време завесата. Част от нея малко се изненада от това какво завари.
Беше камениста пустиня, мъртви нагънати хълмове, остри обветрени скали. Вероятно Халифатът просто така разбираше мерките за сигурност против евентуални нарушители, но може пък по този начин да почиташе извора на своята религия — арабските пустини. Населените места вероятно се разполагат сред огромни, ориенталски пищни оазиси.