Нямаше време да проверява дали е така. Не бе дошла тук като изследовател, ала въпреки това отдели от своята смарт-плът няколко фоглети, които се превърнаха в миниатюрни дронове, и ги прати напред да огледат и докладват… ако оцелеят след експедицията си. Наученото от ситните разузнавачи ще се излъчи в Скайнет, вероятно ще е интересно за мнозина по света…
Бе тихо. И в тази тишина внезапно се чу звук от превозно средство. Разбира се, не бе ръмжене на двигател, но фино шумолене на меки гуми по терена.
Лидия замръзна неподвижна. Скоро блеснаха фарове, но тя стана прозрачна в светлината им. Патрулна кола, подобна на гигантски архаичен джип, продължи нататък обиколката си. От каросерията надничаха брадати лица с бели чалми. Войници в пясъчна униформа, стиснали черни къси пушки с дълги и широки щик-ножове. Абсолютно неефективна практика. Но от тяхна гледна точка навярно е нещо значимо. Ритуал за повдигане на самочувствието. Средство за намиране на занимание на част от населението.
Андроидката отново стана видима, макар и частично — като полупрозрачна тъмна сянка, същински джин от източните приказки. Приликата се засили, когато от глезените надолу стъпалата й започнаха да изтъняват. Трансформацията продължи, докато фигурата не застана като балерина на пръсти, които не спряха да се издължават. Стана почти метър по-висока и тогава тръгна, качена върху иглени кокили. Предпазливо избираше къде да стъпва. По цялата камениста песъчлива почва наоколо има микроленти с алармени сензори. Такива са пръснати навсякъде. По крайбрежията, през пусти планински райони, край пътища и около градове и селища. Нищо чудно територията на Халифата да е постлана като с килим от сензори.
За щастие не е така — множество сензори значи множество постъпваща за обработка и тълкуване информация. По бледо подобен начин една комунистическа тайна полиция се удавила в данните, докладвани от доносниците й. Действала перфектно, държала в юздите си цялото население. И пропуснала момента на рухване на режима, на който служела, защото не смогвала да обработи всички сведения, които смучела като вампир. Даже когато в Берлин хората започнали да трошат стената, Щтаат Зихерхайт тепърва систематизирала данните, от които следвало, че нещо може да се случи…
Затова Халифатът не контролира всеки квадратен сантиметър от владенията си. Дори не всеки квадратен метър, та дори и не всеки декар.
Лидия не се нуждаеше повече от метър чиста от сензори площ. Заби дълбоко иглените си нозе в терена и пристъпи към поемане на материал — предимно кварц. Разпери ръце и от тях към хълбоците й се плъзнаха тънки черни мембрани — уловители на слънчевата енергия, предавана към земята от нанооблаците в стратосферата.
Съмваше се и източният небосвод започваше да се разгаря като златист пожар. Преди Пробива такова зрелище е могло да се наблюдава само като погледнеш надолу — към тихо море или голям водоем от не много висок негов бряг точно при изгрев слънце. Енергията от това лъчение бе предостатъчна за Лидия.
Тя си строеше кораб-тяло.
Старите ракетоносители, които са извеждали на орбита първите кораби до Луната, совалките и първите орбитални станции, са вдигали ужасен шум. Ревът им отеквал на десетки километри. Силата на тягата била достатъчна, за да размаже бойните машини на една, две, че и три танкови роти. Да ги сплеска до ламарина с дебелина три-четири милиметра. Нажежените газове пък биха стопили същите машини на локви метал. И на върха на огненото торнадо са седели космонавти и астронавти, разтърсвани в кабините си така, сякаш ракетните двигатели са пуснати на воля демони на мощта и те ламтят да изтръгнат с раздрусване вътрешностите на безумците смелчаци…
Почти поетично. Добра скица за размисъл как всичко може да се римува.
Това е минало. Вече няма нужда от толкова драматизъм.
На гърба се оформя тръба на правотоков двигател, който засега ще играе ролята на йонизатор на въздуха. Натрупаната енергия се насочва към пръстеновидни структури по гръбнака — магнити от свръхпроводящ материал. Практически на този етап двигателят е йонно-магнитен пропулсор. Йонизираните въздушни молекули се втурват по силовите линии на магнитното поле и започват тихо да фучат през тръбата. Реактивната тяга издига все по-малко хуманоидната, камо ли вече женска фигура, станала отново черна за по-добра абсорбция на слънчевата радиация. Издигането е бавно, но се ускорява. Асемблерите в пропулсорната тръба отбират от преминаващия въздух водни молекули и ги прехвърлят в холдерите за разграждане до водород и кислород, те ще са нужни по-късно, за гориво извън атмосферата.