Преди време астероидополисите сияели отдалеч, препасани с безброй светлини като украшения за коледна елха, разнообразни по форма и големина. Малкото тъмни зони по тях, обикновено образуващи сложни, почти декоративни шарки, представлявали високоефективни площи за абсорбция на слънчева енергия и улавяне на протонен вятър, който, неутрализиран с нужния брой електрони, служел на колонията като източник на водород. Сега обаче астероидополисите са изцяло тъмни — като рейдер-капсулата, покрити със същия стелт-слой. На подстъпите към космическите градове са разположени микроспътници за наблюдение, орбитите им са гъсти като намотана на кълбо прежда. На страниците си в Солар Систем Нет, продължението на Скайнет в космоса, наследника на някогашната система интернет, астрожителите твърдят, че са взели такива мерки заради терора на космическите пирати.
Дали лъжат, гадовете? — зачуди се командирът на капсулата. Не може само това да е причината. Нима космическите градове не са враждували помежду си? Та те са толкова различни! И по размер, и по архитектура, по социална организация… има наистина ГРАДОВЕ, съществуват и „градчета“, космически чифлици, дори индивидуални хабитати. Функционално по-голямата част от астрополисите представляват конгломерация от орбитални къщи, къщички и къщенца… всичко, каквото можеш да си представиш като варианти… повечето неподходящи за плячкосване, защото се пръсват като зайци пред вълк.
Как може да не се дърлят поне малко?
Не, отговарят бившите хора, настоящи феноморфи-косможители, астероидополисите нямали били ПРИЧИНА да враждуват. Не изпитвали глад за ресурси, нямали уж проблеми с пренаселване, на социално ниво били преодолявали неизживяната си чисто човешка инстинктивна агресия… Намерили били начин да я „заземяват“ — сякаш тъмната страна на човешката душа е банална мълния, озаптявана от гръмоотвод! — като си устройвали виртуални състезания, дори войни, посредством симулатори на реалност. Но, твърдят феноморфите, числото участници в подобен род варварски развлечения, базирани върху грубия сблъсък, бележи трайна тенденция към намаляване. Малките светове, както наричат себе си косможителите, предпочитат да общуват, да обменят информация, да реализират съвместни проекти, а не да конфликтуват. Малките светове са свободни общности на свободни индивиди, вратите им са широко отворени за всеки пристигащ или напускащ даден астероидополис. И въпреки взетите мерки за самозащита (тоест криене от злите пирати), Малките светове продължават да са това, което са…
„Глупости на търкалета, враждата им била чужда! — мислеше командирът, докато разглеждаше на вътрешните си зрителни екрани подадената му от Контрол-процесора информация за обекта. Гравископите чертаеха триизмерна схема. — Хората са си диваци по сърце. Стадни зверове. Тая пасторална пропаганда за мирни интелектуални беседи и възпитани шахматни партии, анархистки комуни, в които не цари хаос и закони на джунглата, а идилия на взаимно съобразяване — пропаганда си е, естествено! Дори когато търбухът ти е пълен, дори когато си си паднал на оная работа и се къпеш в разкош и изобилие като в рая, инстинктът на стадния звяр те кара да се стремиш към надмощие, към власт. Всеки иска да е лидер, да е важен! Иска да мачка, за да не го мачкат него. Иска да притежава все повече и повече. Иска невъзможни неща, иска неща, които са загубили смисъла си след Пробива, но продължава да ги иска, защото е човек!“