Снагата на Лидия вече прилича на капка, но трансформацията продължава, профилите на обтекаемото тяло се съобразяват със съпротивлението на средата. Те са едни при малки скорости, а други — при свръхзвукови.
Зората блести жизнерадостно, денят започва със златна сутрин. Оптичните сензори на Лидия сканират околностите. Направила е вярно предположение — докъдето се простира погледът й, навсякъде е пустиня. Коранът е написан в пустинята. Значи такава трябва да е земята на правоверните. Украсена с гъсти нанизи от богати оазиси. В средата на заетите с разточителна растителност площи стърчат белоснежни километрични минарета. Те се въртят около оста си като знаменитата динамична кула в Дубай, сегмент по сегмент, етаж по етаж, предизвиквайки възхищение у всеки съзрял ги. И май откъм тях се носи призив за молитва…
Тя отново насочва вниманието си към себе си. Оформя чисто ракетни двигатели, които да погълнат пропулсора и правотоковия двигател, когато станат ненужни.
Барометрична височина — 7500 метра. Не е безопасно да проверява с радар-висотомер. А и не е важно. Скорост — 200 метра в секунда. Време е. Ракетните бустери се запалват и рязко тласкат нагоре.
Облаци. Облаци? Подстратосферна асемблерна аеросуспензия. Некадърно програмирана. Къса се, поглъща се от правотоковия РД, наномашините се топят и излитат през дюзите, увеличавайки импулса на жената-ракета.
Следват хоризонталните завеси. Те й правят път. Логично — подфункцията им, освен да маскират лежащите под тях територии, е да спират навлизащи откъм космоса обекти, но не и да спират стартиращи ракети, особено ако в тях няма радиоактивни вещества и други признаци за боен ядрен заряд.
Въздухът вече е отчайващо разреден, правотоковият двигател затваря тръбата, съединява се с горивната камера на водородно-кислородния бустер, засилва тягата. Горят последните запаси кислород и водород.
Звукът от гръмотевичното й издигане се променя, заглъхва. Скоростта расте. И изведнъж — дълбока, кънтяща тишина. Самата идея за тишина. Прастаро и вечно безмълвие. Ала щом превключи слуховите си анализатори към радиодиапазона, картината се промени — от шумоленето на реликтовото лъчение до далечните гръмотевици на избухващи звезди, шушненето на облаци йонизиран и неутрален газ, човешки сигнали, пращенето на термоядрения пожар, наречен Слънце…
Вече съм в космоса. Огледа се.
И съзря устремена насреща си каменна лавина.
— Не уважиха молбата за обжалване, господин Атанасов. Съжалявам.
Атанас дори не си даде труда да се обърне. Лежеше на „нара“ с лице към стената и я човъркаше безрезултатно с пръст. В началото, когато безжизненият глас на кибернетичния надзирател обяви, че има посетител, затворникът трепна. Но последва уточнение, че е „пристигнал“ служебният адвокат Гюнтер Фогел.
— Направих всичко по силите си, господин Атанасов — каза смутено защитникът.
— Не се съмнявам в това.
Тонът на адвоката като че ли бе искрен. Младежът — (на каква ли ДЕЙСТВИТЕЛНА възраст е всъщност тази птица Фогел, ха-ха?) — изглежда беше не на шега огорчен. Въпросът дали от това, че не е блеснал с уменията си, или от умерена съпричастност със съдбата на осъдения, оставаше открит.
— В края на деня присъдата ще бъде изпълнена.
— Безсрочна стаза — каза Атанас, вслушвайки се как звучи от собствената му уста.
— Същата присъда като на съучастника ви Адам Шкловски и неговите помагачи. Адвокатите му успяха да отменят решението за частично мозъчно форматиране на втора инстанция. Обаче прокурорът протестира и сега делото се разглежда от Върховния наказателен съд.
— Защо ми съобщаваш това?
— Сметнах, че може да ви интересува. Все пак заради него сте в това положение.
— Нима?
— Убеден съм. Можехте да постъпите както ви посъветвах и да признаете, че сте били подведен от този човек. Следствието го доказа.
„Удивително е как дори в тези нановремена стават съдебни грешки“ — мрачно се подсмихна Атанас. Поинтересува се равнодушно:
— Мислиш ли, че щях да постъпя етично?
Удивлението пролича в гласа на Фогел:
— Не ви разбирам… Шкловски ви е подтикнал към незаконни деяния.
— Решението си е било мое. Нима е етично да предам някого, който се е опитвал да ми помогне? Справедливо ли е?
— Пак нещо не разбирам. Каква етика? Каква справедливост, след като е налице нарушение на закона!
— Законите всякога ли са справедливи?
— Демагогия! — изсумтя възмутено Фогел.