Атанас се обърна по гръб и пъхна длани под тила си, зяпна в тавана и продължи:
— Другояче казано — късогледството на печапбарите. Икономическата рентабилност измества всички други аргументи и нищо чудно — светът е изграден съобразно икономическата изгода, а не разума като такъв. И изгодата след обозримото от политиците и бизнесмените време, което рядко превишава едно-две десетилетия напред, се превръща в задънена улица или дори катастрофа. И то точно там, където учените и инженерите са предупреждавали, защото тяхната страст, тяхната „печалба“ е било да прозират по-надалеч във времето — често с векове. Но… те не определят правилата. Решенията не се вземат от тях. Най-много да им възложат изпълнението на проектите, които залагат зародиша на бъдещите, често непреодолими проблеми. Остава им само да се уповават на активността на идейните си противници — духовниците, пророците, които например могат да забавят устрема на прогреса, въздействайки върху умовете на масите. Наричат ги реакционери и това е правилно. Но пък намалената скорост на прогреса позволява да се спестят някои сакатлъци, да се видят бъдещите затруднения, а това да доведе до известни корекции в плановете на печалбарите. Понякога и това се случва, да…
Хвърли кос поглед към застиналото недоумение по лицето на адвоката Фогел. Направо ЗАСЪХНАЛО недоумение — като следи от каша след кусане по бузките на мъничко детенце. И, може би, останки от напъни да проумее за какво му говори клиентът. Затворникът, който се нуждае от компания, вероятно за да преодолее страха си от това, което го чака…
— Печалбарите ВИНАГИ мислят преди всичко за себе си и своята изгода, даже когато им се струва, че са пророци на някаква грандоманска идея. Учените пък винаги са загрижени за съдбините на света, дори ако всъщност мислят, че подсигуряват личното си добруване. Именно това са когнитариатите, Гюнтер. Гласът на умните и прозорливи хора. Онези, чиято амбиция е толкова далекобойна, че не се забелязва от по-примитивните съзнанийца. А печалбарите имат примитивни съзнания. Плитки. Не им трябват други, защото те са идеално приспособени за оцеляване при дадените условия. Точно като древните земноводни — пасвали са перфектно на средата си и са доминирали милиони години. Ала после настъпило глобално засушаване и почти всички те измрели, чак тогава на сцената се появили вече съществувалите преди това динозаври, бившата плячка на земноводните… Разбираш ли ме какво ти говоря, Гюнтер? — Атанас погледна очите на екранния адвокат.
Фогел се смути, защото бе готов механично да изтърси „да, разбира се“, но взорът на затворника бе насмешлив и проницателен.
— Трудно следя мисълта ви, но, мисля, че разбирам най-главното — важно каза адвокатът, горд с умението да се измъква от преки отговори.
Атанас го разглежда още няколко секунди, след което отново се втренчи в тавана.
— Върви си, Гюнтер. Срещата приключи.
— Имате още двайсет минути до изчерпване на лимита… — започна компютърът-надзирател.
— Млъкни, гадино — лениво скръцна със зъби Атанас. — Ще ти докопам наносхемките някой ден и ще ги изпека на скара. Махай се, Гюнтер! Всичко хубаво. Успех със следващите клиенти.
Адвокатът след кратко колебание се изключи, без да каже нито дума.
Не е безнадеждно тъп, реши Атанас. Накрая схвана, че се мъча да го оскърбя. И в негово лице — цялата им система.
Когнитокрацията се е провалила, Фогел. Идеята лидери на човечеството да бъдат умните и знаещите дори не е имала шанс за успех. Предварително загубена кауза. Защото вождовете дърпат други конци — конците на базовите човешки нужди и потребности. Без спойката на принудителното сътрудничество за задоволяване на тези нужди човечеството не е единно по никакъв начин. Учените сбъркаха да го мислят за единно въз основа на общата биология, общите начини за общуване, речта. Нанотехниката по пределно радикален начин разреши проблема с базовите потребности — храна, облекло, подслон, енергия и труд за добиването им. И какви други потребности останаха? Останаха онези, които не обединяват, а разделят, и то разделят с бездънни пропасти. Учените мислят, че с достъп до информацията всички ще пламнат от любов към знанието. За тях, ИСТИНСКИТЕ от тях, е дребнаво смисълът на живеенето да се свежда до надпревара с околните по пистата на модата, секса, забавленията, спорта, зрелищата.