— Да не очакваш да ти отговоря?
— Точно това очаквам. До голяма степен моята мисия на Земята се… обезсмисля. Остава предимно твоята си работа за вършене… и някои мои лични неща. Информацията ми трябва, за да набележа траектория за проникване. И трябва да знам с какво е въоръжена базата!
— Не ми се споделя такава информация с феноморфите.
— Остава си между нас.
Алексей въздъхна и призна:
— С топове.
— Артилерия?
— Топове. Стоманени тръби с барутни заряди и обикновени чугунени снаряди с конична форма. На барута кислород не му трябва.
Сантов слисано помълча.
— Божичко… Топове? Ама истински? Музейни топове?
— По образец на артилерията от средата на деветнайсети век, да. Само че прецизно изработени, както оръдията, така и снарядите, за постигане на максимална точност на стрелба за този тип въоръжение. Има и гюлета. И едните, и другите са без взрив вътре. Кинетични снаряди. Какво се пулиш? Само такива минават цензурата на АЩ. Даже нямат нарези в цевта. И се пълнят отпред, с прът, дето му викат банник, като по времето на Кутузов. Това са най-сериозните тежки оръжия. Има и батарея катапулти, скорпиони… мятат къси копия с нанитна ядка.
— Добре. Тия не са ни страшни. Слушай насам. Разбрах се с феноморфите да пратят рояк метеорити към атмосферата. Ще имитират демонстрация на сила. Малко метеорен фойерверк над цялата планета — без океаните, там няма зрители. Една компактна серия късове — които със сигурност ще изгорят в атмосферата, както всички останали — ще премине покрай базата ти. И други такива залпове — покрай останалите орбитални станции, разгънали соларни огледала. Ще се целят в огледалата, но по принцип ще дадат да се разбере, че това са нещо като предупредителни изстрели. За повече убедителност ще засипят с камъни и Главните станции на космическите асансьори. Там по-добре да не се пъхаме — лъчевите батареи на Асансьорите не са… топове. За да е съвсем неочаквано, трябва да се прошмугнем покрай базата. Дотук — въпроси, възражения?
— Карай нататък, ако се сетя, ще ти кажа.
— Обаче, за да ти е по-лесно после… трябва да съобщиш на… СВОИТЕ, че пристигаш. Че кацаш аварийно, някъде в Чукотка, да речем. Пък ти си кацни после скришно до твоя Алтайски Ярославец…
— Уралски.
— … и после се оправяй както си знаеш. Побъзиках малко асемблерите на капсулата ТИ, имаш интерфейс за достъп до скритите досега за теб функции чрез обзорния екран. За да можеш да трансформираш след това рейдера си за излитане обратно в космоса… Какво?
— Нищо лошо. Исках да ти кажа благодаря.
— А… Няма за какво.
— Има. Не очаквах да споделиш с мен феноморфски асемблери.
— Това са асемблерите на КАПСУЛАТА, бе. Просто възможностите на смартуера са толкова обширни, а кодовите програмни команди са толкова абстрактни и поначало неясни, че за деветдесет и девет запетайка деветдесет и девет на сто от опциите нямаш готов интерфейс. Сигурно шефовете ти имат, но не са ти го монтирали. Но по-вероятно е и те да нямат кой знае колко повече използваема палитра опции от теб и такива като теб, обикновените юзъри. Разгледай хубаво възможностите, докато разполагаме с време. Показната театрална атака е след девет часа. А дотогава трябва да впоим капсулата в парче метеорит — ще ни послужи вместо топлинен щит при навлизане в атмосферата. Каквото остане накрая като маса — твоя е, ще ти е полезна за разширяване на рейдера, без да ти се налага да събираш необработено вещество от терена, на който ще кацнеш.
— Съгласен.
— Кажи сега какво да е съобщението. В паметта на Ка-Пе-то ти има само честота, заключващ криптокод и това е. Явно ти трябва да знаеш как да докладваш. Казвай да записвам.
— Аз лесно ще кажа, но… Сигналът е снабден с добавяни автоматично координати и данни за траекторията. Ако ще пращам отвличащо съобщение, трябва да стане в момента, в който тръгнем за навлизане в атмосферата, нали? Веднага ще се издадем, че съм се насочил към вкъщи! Ако обърна курса към Чукотка, после трябва да маневрирам. Ама нали се преструваме на метеорит? Преструваме се. А метеоритите не маневрират. Бъди уверен, че още преди камънаците на твоите приятелчета да достигнат атмосферата, всеки един от тях ще го оглеждат все едно под лупа. Както и пространството край тях. Вероятността е голяма да забележат виражиращ обект или следи от реактивна струя… защото с кинетичен баласт не може да се извърши бърза маневра. Повярвай ми, имам дванайсет мисии в космоса… мамка му, тази ми беше тринайсетата! Ха сега не вярвай на поличби!
— Приключи ли да ми се караш? Момко, ти говориш и на вдишване, не ми даваш дума да вметна. Помислил съм за това. Повярвай ми, имам над двайсет и пет годишен стаж на косможител. Ще изстреляме един от топузите ти за маневриране. Вече монтирах в него предавател. Просто и елегантно решение.