Е, стига феноморфите наистина да са останали все още човеци… Поне дават доста признаци на такива. Например — патрулните микроспътници около всеки астероидополис. Според данните на разузнаването на Въоръжените сили на Блока като цяло и отделните национални служби, все по-често тези блуждаещи микросателити не просто предупреждават господарите си за приближаване на неидентифициран изкуствен обект, а и предприемат активни действия срещу него — от кинетични удари с висока скорост в корпуса на неканения гост до концентриране на слънчевата енергия върху същия. Правят се опити и за посяване на нанити, ако НИО не отреагира на искане за идентификация и дезактивиране на стелт-обвивката си. А нали уж феноморфите били миролюбиви! Отричали насилието. Смятали го за непродуктивна и отживяла практика.
Или лъжат, или са идиоти утописти, изровили от прашните библиотеки на Старата ера книгите на Толстой и други мечтатели, превърнали са ги в свои библии, само ръсят цитати за извисения човешки дух в различната епоха на морала и етиката, повтарят си ги като свещени мантри…
Най-вероятно лъжат — за кой ли път реши за себе си командирът на капсулата. Ако са такива божи кравички, защо са им микроспътници разрушители? Ако отричат отвръщането на злото със зло, какво правят в Средното извънземие? Да се пръждосват да се извисяват край Алфа Центавър или Тау Кит, галактиката е голяма!…
Е, казват, че все повече от тях отлитали към кометния облак, практически ВЪН от Слънчевата система. В обсега на рейдерите на Блока оставали само най-големите наивници…
Наивници, но със стражи! Ха!…
Микроспътниците пазачи обаче най-малко тревожеха командира. Рейдерът си имаше начини за справяне с тях — самият командир не ги знаеше, ала досега Контрол-процесорът бе успявал да елиминира или поне да неутрализира дребните невидими пакостници. Командирът на капсулата се безпокоеше дали Аналитикът, подпрограма на Контрол-процесора, този път правилно ще установи локализацията на ЗАЛите на астероидополиса. Командирът на капсулата се притесняваше дали някакъв непредвиден фактор няма да осуети акцията. А бе наложително всичко да мине по ноти. Особено последният етап — заличаване на следите.
Командирът не обичаше този етап. Въпреки че нямаше какво да възрази на аргументите относно целесъобразността на заличаването. И все пак се терзаеше от съмнения — дълбоко потулени в ума му съмнения, никога неизразявани на глас, в писмена или под друга форма. Първо, не е редно да се обсъждат заповедите на висшите командири. Второ, ако го стори, сам ще тури край на кариерата си като армейски диверсант. Евентуално може да последва и по-неприятно нещо — таен военен съд. И перспективата за дълбоко форматиране на съзнанието — гадна, извънредна мярка, обичайна впрочем на Запад.
И западняците са лъжци и лицемери.
Дали обаче ще достигне мощност за заключителния етап? Шест милиарда осемстотин седемдесет и осем милиона тона вещество. Неизвестен достоверно процент програмируемост на материята (в Западните ланфедерати на същото викат „смарт-коефициент“. Нещастници).
Нека Контрол-процесорът се кахъри за това, рече си командирът. Ако прецени, че не ни достигат силиците за заличаване, просто ще отмени шибаната акция и толкоз…
Зачуди се дали наистина иска да последва сигнал от КП, че атаката се отменя и предстои търсене на по-дребен астероидополис… или ще се избере друга тактика за сдобиване с нужните материали, тоест плячка.
„Лидер, моля за внимание!“ — чу в този миг в ушите си механичния безизразен глас на КП командирът.
— Слушам те, КП. Докладвай! — отвърна бодро и безстрастно, точно по устав.
Простотия. Формално КП му е подчинен, но фактически процесорът е нещо като някогашните политически комисари, които преди сто и трийсет години са козирували на армейския командир, държейки зареден пистолет зад гърба си — в случай че на командира му хрумне да извърши нещо НЕПРАВИЛНО.
„Към обекта цел се приближава совалка, клас «орбита-орбита», тип «Жерав», според вътрешната класификация на ВСБ — маса десет тона. Движи се по подходяща за прихващане траектория.“
Част от командира на капсулата с позивна-идентификатор Лидер се зарадва, пламна от мрачен хазартен възторг — ще има битка! Другата, вероятно дълбоко цивилна част от съзнанието му, замръзна, вцепени се, скри се зад кулисите, покорно отстъпвайки мястото на волята на изпълняващ бойна задача офицер. Добра възможност! Стар, но безотказен номер — прилепване към совалката и незабележимо проникване в сферата на сигурност на астероидополиса. Солидни изгледи за успешно проникване в обема на обекта цел-мишена. Високи шансове за изпълнение на мисията на този рейд.