Наред с това цялата нервна система, включително и гръбнакът, се използва за комуникация — илюзорни вътрешнозрителни екрани, илюзорни гласове, директен пренос на данни, заемане на подходящо кодирана чужда памет, опит, умения, впечатления и даже донякъде способности. Това е все едно да имаш телефон, телевизор и интернет-връзка в главата си. И богат избор от възможности да боравиш с тях.
Естествено мозъкът е защитен най-надеждно чрез дублиращи мрежи от нанокомпютри, мощен апарат за невронна регенерация, смартуер за борба с инфовируси и нанити, свръхяк череп и възможност за преминаване в състояние на стаза. Стазата е възможна в няколко основни варианта, тя се разпространява и върху цялото тяло, способна е да забавя субективното време. Тя е последният, авариен предпазен механизъм. Целият организъм се превръща в устойчив на почти всякакви външни въздействия кристал, далечна аналогия на този процес е спорообразуването у микроорганизмите, които оцеляват благодарение на него в неблагоприятни и дори враждебни условия.
Ако човек попадне в ситуация, налагаща стазиране, наноимплантите му за комуникация подават сигнал за бедствие. Тялото разполага с ресурс да стори това, ако активните средства за защита са недостатъчни, а бягството е невъзможно. Радио или друг вид зов до близки приятели или до сервусидронове. Даже бедстващият да е поставен в изолация, околната среда също е наситена с наномашини, които не се подчиняват никому, защото са част от Щита. Те ще предадат вика за помощ, а в някои случаи и сами ще вземат мерки.
Основната функция на външните репликатори обаче е да почиства отпадъци и да отстранява вредни за биосферата вещества. Външните репликатори са в състояние да ограничават последствия от природни катаклизми, да контролират климата и да унищожават средства за масово изтребление. Не е необходимо да се намесват активно в еволюционните процеси, едва ли е разумно планетата да се превърне в култивиран парк. Не е нужно да премахват този или онзи биологичен вид, смятан някога за вреден, това е излишно — например комарите не могат да ухапят никое постчовешко същество, ако то не го позволи. А и да го сторят, няма да го заразят с малария. Паразитите, дори да проникнат в отбраняван от нанотехника организъм, ще бъдат разградени за секунди. Вече няма конкуренция, която да бъде отстранявана. Земята може да бъде оставена на мира, да се развива свободна от агресивния натиск на техносферата. Външните репликатори изплащат дълга за всички злини, сторени от цивилизацията на природата.
Външните репликатори са и добра помощна среда за покълване на техносеме, генерирано от даден постчовек, който иска да построи или промени нещо в околната среда. Техносемето представлява комплект репликатори (фоглет) с нанобиблиотечна извадка, която описва структурата на даден механизъм, съоръжение, машина, градеж до най-малки подробности, ако трябва — до последния атом. Проектът е снабден с алгоритъм за изграждане или техносинтез на обекта. Взаимодействието между смартуера на техносемето и външните репликатори позволява да се избегне неприемливо въздействие върху околната среда.
Околната среда не включва единствено въздушната сфера, почвата и водата в реки, морета и океани. Тя е и в дълбините на литосферата, а специални нанороботи са способни да проникват до мантията. Околната среда е космосът, където има достатъчно вещество за асемблиране на удобни хабитати, достатъчно енергия за нанотехниката, дроновете и сервусите, достатъчно простор за постхората — да генерират, обменят и реализират идеи, които им допадат. Ако някой се почувства натясно, вселената не е ограничена от размерите на Слънчевата система. Има и други звезди. И средства и време за достигането им. Нужно е само желание и воля.
Желанието и волята могат да се насочат не само към физическите пространства, защото още отпреди нанотехниката съществува понятието виртуална реалност, която с помощта на асемблери и нанокомпютри става все по-действителна, реална колкото реалността, дори да е затворена в малък субективен обем. Във виртуалността или в реалността има място за вариране на размери и дълбочини, промяна на телесни и други форми, експериментиране със съдържание, променяне и усъвършенстване на съзнания. Стига всичко да е доброволно, според възможностите и мерките на всеки разумен индивид.
Светът не е същият. Ненужни стават държавните формации, излишни и изпразнени от съдържание са понятията като принадлежност към нация, религия, социална група. Изчезва необходимостта от обединяване на отделните хора в стада, тълпи, организации. Други принципи ще формират групи и кръгове познанства, различни водещите мотиви, инакви стават и целите, около които ще се събират хората. Различен свят. Свят на огромни възможности и още по-огромни отговорности.