— И бързо.
— Бързо, да. Но не прекалено. Ферментите, едни от природните молекулни машини, обработват по около милион молекули в секунда. Нанороботите естествено са по-чевръсти. Обаче! Те са изградени от кварц или въглерод с диамантена структура. Има и други модели — сапфироиди, карборундоиди. Идеята е да се използват онези атоми, които са най-разпространени в земната кора и в космоса — силиций, въглерод, кислород, алуминий. Така издържат в агресивна химическа среда и при високи температури. Твоето тяло обаче няма да издържи прекомерно загряване. Главният отпаден продукт на нанороботите е разсеяната при работата им топлина. Затова се съобразяват с възможностите на организма ти да се охлажда. Ето това е лимитиращият фактор за скоростта им на действие.
— Аха…
— Всичките тия „комбайни“ се заемат с ремонт на клетките, реставрация на ДНК…
— Реставрация? Че откъде знаят каква трябва да е? Имам предвид…
— Разбирам какво имаш предвид. Ами, не е по същия начин, по който се реставрират стенописи в стари манастири например. ДНК-молекулите са МНОГО, приятелю. И колкото повече вериги сравняваш, толкова по-лесно и с по-голяма сигурност установяваш кои участъци са повредени от мутации. Въз основа на това се съставя карта как трябва да изглежда оригиналната ДНК. Естествено, при откриване на патологични гени, те се заместват с признати за здрави комбинации… Та така. Нанороботът се занимава най-вече с дезинтеграция на вредни структури. Като следствие, всички тъкани оздравяват за сметка на вътрешните си ресурси. А ремонтът на ДНК фактически кара биологичното време да се връща назад. Ти можеш да си избереш някаква възраст, до която да те докарат веднъж, а после само ще я поддържат… и ще те пазят от инфекции, от отрови, от радиоактивни поражения на микроравнище, както и от увреждания от порядъка на травми и фактури. Ще съдействат за регенерация на засегнати при инцидент органи… какво ли не още! Всички действия на тия пълчища от „селскостопанска“ техника, пъплеща из твоите вътрешни „ниви“ и гонеща високи добиви — (Сантов широко се усмихна, развеселен от метафората), — се съгласуват и контролират от Изчислителен център, система нанокомпютри. В сравнение с клетката-стадион, Центърът е голям колкото среден небостъргач. Но най-първото нещо, което наномашините ще направят, е да се репликират до необходимата за изпълнението на задачата си критична маса, да се групират в „подразделения“, всяко със свои задачи освен общо основните. Такива „подразделения“ се наричат фоглети. Още от първите ремонти Центърът ще започне да записва в нанобиблиотеката си твоите индивидуални молекулни характеристики… Ох, Атанасе, нали всичко е описано, нима не си го прочел? — сепна се Сантов и посочи картата, над която послушно светна многостенът с опциите.
— Имах нужда да го чуя с ушите си — промълви събеседникът му. — И се чудя… това е наистина огромен обем работа. Изумен съм, че е осъществена само за двайсетина години… Какво, нямам ли основание да смятам така?
— Имаш, и още как. Само че изпускаш една подробност… — Сантов съедини върховете на пръстите си, наведе се напред, готов за нова кратка лекция. — За да се натрупат и осмислят, тоест да се систематизират едни действително колосални масиви от данни, се изисква наистина много време. Фактите не са като парчета пъзел, не се подреждат лесно в система, тоест не се превръщат ей така от само себе си в наука. Мозъкът е бавен — невронните сигнали в синапсите имат дозвукова скорост, но мозъкът е в състояние да решава множество задачи едновременно. Компютрите пък са способни да пресмятат светкавично, но всяка задача последователно. Само нещо от ранга на изкуствен интелект би могло да обедини двата плюса на инструментите за обобщаване на факти, инструментите за натрупване на знание и генериране на идеи. През 50-те години на 20-и век опитите за създаване на ИИ са били въз основата на моделиране на невронните връзки. По-късно учените се увлякоха по софтуерни решения на проблема, като в резултат на това създадоха страхотни експертни програми и системи за машинно проектиране, великолепни помощници на конструктори, учени, инженери… само дето не бяха ИНТЕЛИГЕНТНИ в човешкия смисъл. И тук хубавото на нанотехниката е, че дизасемблерите разглобяват и записват структурата, асемблерите пък я сглобяват според записаното — и са точни до последния атом, ако им поставиш такова изискване… Благодарение на тях не е нужно да се чудиш как всъщност функционира мозъкът. Просто го възпроизвеждаш като структура. От структурата произтича функцията. Но структурата може да е нарочно оптимизирана, подобрена, с по-бързи връзки между отделните компоненти, с чипове вместо неврони, с електронни комуникации вместо синапси. Синапсите реагират на сигнали за хилядни части от секундата, експерименталните електронни схеми за ИИ реагират сто милиона пъти по-бързо, а наноелектронните прекъсвачи ще са още по-скоростни. Невронните сигнали се движат със сто метра в секунда, електронните — милион пъти по-бързо. Резултатът е…