Последва много кратка, но доловима пауза.
„Потвърдено, Лидер.“
КП нямаше инстинкт за самосъхранение — а следователно и воля за живот, пък и без това не беше жив. Въпреки това процесорите се стараеха да избягват пълно препрограмиране. Навярно притежаваха нещо като аналог на самосъзнание, иначе не биха действали толкова ефективно… включително и да са способни да допускат грешки, да изпитват машинно подобие на колебание и съмнения.
„Осъществен буксир със совалката. Няма данни, че рейдерът е разкрит. Дистанция до приоритетния обект — нула точка седем космомили. Очаквано време до акостиране — петнайсет минути. Генерирам тактически план. Аналитикът е готов с локализирането на трофеите. След тринайсет минути ще е готов окончателният план за нахлуване и захват.“
Капсулата се люшна лекичко. От астероидополиса ги придърпваха заедно с „Жерава“ с помощта на мономолекулни въжета. Троянски жерав си ти, совалчице. Бойте се от даровете на наивниците…
— КП — с леден остър тон нареди командирът, — отдели дроновете!
Оперативно-тактическите помощници на всеки член от диверсионната група до този момент бяха интегрална част от условното дъно на капсулата. Сега по обемните им контури се задействаха дизасемблери, за миг разглобиха милиардите молекулни нишки, свързващи дроновете с корпуса. Кибернетичните гадини останаха обаче в оформилите се около тях гнезда, вкопчвайки лапки-манипулатори в бронята на рейдера. Бяха готови да изхвърчат всеки момент.
Преди да пристъпи към обработването на втората батерия, Лидер докосна ръчните оръжия, закрепени от двете страни на креслото. Чифт перфектно остри, извити като сърпове сатъра от тежка иридиева стомана. Дланите го засърбяха, челото пламна. Имаше представа как изглежда в този момент, беше виждал лицето си в огледало тъкмо преди схватка на ринга, а сега, както винаги в подобен момент, се чувстваше по същия начин: очите — студено змийски, устните — жестоко свити, кожата по скулите — изопната и побеляла, целият е зъл, безпощаден — като пружинен ударник на старинна ръчна граната.
Трофеи, ха. Приоритетни цели за завладяване. Плячка.
И много странични жертви, уви… Майната им! Да не са били точно тук и точно сега! МОГЛИ са да офейкат към кометния облак още преди няколко години, когато започнаха рейдовете! А вместо това са останали тук, в обсега на касапина… Овце!
Лидер скръцна гневно със зъби. Сетне бръкна под бронирания противонанитен капак на ядрената батерия.
8.
ВРЕМЕ: Преди трийсет и две години
МЯСТО: Вилната зона
Не се чувстваше точно болен, но определено изпитваше постоянен телесен дискомфорт. „Съветникът“ препоръчваше през периода на клетъчния ремонт повече да спи. Атанас обаче не успяваше да спази препоръката, съзнанието му бе в превъзбудено състояние, наежено от любопитство и преливащо от жажда за действие, въпреки че наномашините неуморно отстраняваха от мозъка молекулите-носители на този непреодолим копнеж. В края на краищата го правеха напълно преодолим, като по биохимичен път охлаждаха страстите, но дори тогава разсъдъкът не успяваше да се съобразява с нещо друго, освен със стремежа си да върши нещо.
От няколко дни се потеше обилно и попълваше изразходваната влага с големи количества течности — Сантов му носеше газирани напитки, натурални сокове, просто вода от кладенеца, без да си прави труда да я преварява, но най-вече кисело мляко, от най-масленото — нанороботите се нуждаеха от градивен материал за тъканите и костите. Атанас лежеше в спалнята с прозорци на югоизток и само броеше изгревите. Не че не би се справил самостоятелно, ако се изправеше, нямаше да залита като истински изтощен от болест човек, но Сантов го убеди да не се движи излишно, за да не удължава срока на извършващата се в организма трансформация. А тя се УСЕЩАШЕ.
Полазваха го внезапни топли и студени вълни, неочаквани тремори на най-необичайни места, къси, мимолетни сърбежи не толкова по кожата, колкото ВЪТРЕ в него. Понякога изведнъж преставаше да чувства тялото си, редица промени забеляза чак когато бяха привършили. Например пропусна момента, в който зъбите му се възстановиха до един. Въпреки че беше подготвен затова, с учудване ги разглеждаше в огледалцето. Намираше ги за перфектни, идеални. Не зъби, а ОБРАЗЕЦ за такива. Но пък сколаса да проследи стягането на мускулите, укрепването на ставите. Наблюдаваше как се променя кожата му, как изчезва старческият тен, изглаждат се бръчките, възстановяват се фоликулите на космите.