Десет часа след заразяването с нанощама на Сантов, Атанас получи „видение“. В зрителното му поле се появи сякаш начертана с лазер във въздуха таблица, за която по неведом начин веднага разбра, че обективно погледнато, е предизвикана зрителна илюзия, а вътре в ушите си долови нещо подобно на призрачен безполов глас, който го попита какъв възрастов статус си избира. И поясни какво има предвид.
Атанас се спря на трийсет и пет, но с по-висок мускулен тонус.
Така се „запозна“ със Съветника-Посредник — инфото и интерфейса за управление на имплантирания в организма смартуер. И макар че се наложи да плати с удължаване на „болестното“ си състояние, нареди на Съветника да го моделира по-силен, отколкото беше на същата възраст преди четирийсет и четири години, с по-бързи реакции, с по-здрави кости и малко по-остри сетива. Костите на черепа по дефиниция подлежаха на заякчаване. Според Съветника минимално приемливото ниво на устойчивост на тази анатомична част към травми трябваше да е равно на здравината на бронирана жилетка. Атанас не без усилие на волята се въздържа да си поръча характеристики на олимпийски шампион. Не посегна и към „козметичните“ опции за телесно моделиране. Отчасти защото се харесваше такъв, какъвто е — какъвто БЕШЕ като външност на трийсет и пет, — отчасти защото се примиряваше и с фигурата, и с лицето си.
Дадено ми е свише — пошегува се наум.
Наред с това в свободните обеми в самия мозък, а в мащаба на наноимплантите такива имаше наистина МНОГО, започна — и приключи за броени часове — изграждането на допълнителна наномеханична памет, мислеускорители, процесори за математически изчисления, мрежа за снемане на синапсограми и каталогизиране на органичната памет… Атанас изведнъж откри, че може да борави със спомените си като с файлове в компютър. Синапсограмите пък му даваха възможността да фиксира всеки преживян момент и да го възпроизвежда, при което сякаш се връщаше назад във времето. Имаше избор — да се остави на консервираното минало изцяло или да запази осъзнаването и контрола, че само „наблюдава“ един вече преживян веднъж момент.
Дъхът му спря от перспективата да разполага с такава функция. Спря съвсем буквално — тъкмо тогава нанокомплексът прецени, че белите дробове се нуждаят от цялостна реставрация. Затова ги изключи и блокира нервните импулси от центровете в гръбнака и черепа, които биха се опитали да накарат мускулите да задвижат отново гръдния кош, както и да вдигнат тревога, тоест усещането за задушаване. Не се справиха само с уплахата, макар да я омекотиха чрез регулация на съответните невромедиатори. Въпреки това не беше приятно — дори чисто рационално, съзнанието не успя да се примири с липсата на дихателни движения. Съветникът го успокои, че организмът е преминал към кожно поемане на кислород. По-малката площ на кожата в сравнение с разгънатата повърхност на дробовете се компенсира чрез асемблиране на респироцити — механични заместители на еритроцитите. Изкуствените кръвни клетки спокойно пренасяха десетки пъти повече кислород от хемоглобина и игнорираха всякакви други газови молекули. Освен това направо в тъканите рециклираха въглеродния двуокис пак до кислород и въглерод, последният веднага поеман за производство на тъкани и нови нанороботи. Аха, досети се Атанас, затова не ям все пак чак толкова лакомо…
Наистина, очакваше от себе си по-вълчи апетит. Но вероятно не му се налагаше да се тъпче прекомерно и поради още една причина. Осъзнаването й го накара да се нацупи гнусливо и да побърза да престане да мисли за това, че наномашините разграждат дори фекалиите и урината в червата и пикочния мехур, за да употребят разглобените от дизасемблерите части на съответните молекули като строителен материал там, където имат нужда от такъв.
По повод на респироцитите Съветникът попита дали Атанас не би желал изобщо да се откаже от нормална кръв (първо ниво на киборгизация според опциите на имплантирания смартуер) за сметка на далеч по-ефективната суспензия от около петстотин трилиона наноробота. Атанас реши, че ТОВА му идва малко множко, но не отхвърли идеята по принцип. Склони да задейства програма за постепенна смяна на кръвта си с „функционален флуид“, който можеше да запази естествения цвят на кръвта, та дори и разликата в оттенъка между венозната и артериалната.
След спиране на дишането за половин денонощие, Атанас за кратко миряса и послушно спа колкото можа да издържи. Но и глуповатият му младежки ентусиазъм и припряно любопитство се бяха поизчерпали. Не без помощта на наноимплантите, съзнанието на наближил осем десетилетия живот човек най-сетне се наложи, обязди подмладеното и подмладяващото се тяло с неговото изобилие от хормони, адреналин и ендорфини. Затова, както подобава на един разумен мъж, господар на чувствата си, насочи активността си към систематично преглеждане на предоставяните от смартуера-имплант възможности.