А те бяха стотици, дори хиляди, както в класа „Интро“, така и сред сбора опции, определени като „Екстра“. И кръстени на антични богове. АГАТОС ДЕМОН — интерфейсът на имплантирания смартуер; клетъчен ремонт и регенерация (Аскпепий); медицинско киборгизиране (Хирон); защита на организма от външни фактори (ЕГИДА); състояния на стаза (параТанатос); дълголетие и мерки против информационна смърт, плюс възможност за автоевтаназия (СТИКС); телесно моделиране (Протей); цереброускорители, мозъчни копроцесори, интробиблиотеки, архив (София); ориентиране (атлас-навигатор), усвояване/имплантиране на нови практически умения, биохимичен контрол на емоциите (Прометей); близка и далечна комуникация (Хермес); развлечения и субективни виртуални симулации (Дионис)… и това бяха само „вътрешните“ категории, всяка с множество конкретни приложения и настройки. А към тях — техносинтез на хранителни продукти (Ариадна); макроасемблиране на облекло и накити, плюс каталог типови модели и автодизайнер (Нарцис); макроасемблиране на жилища, плюс каталог типови проекти и автоархитект (Хестия); асемблиране на транспортни средства, каталог, бионичен конструктор (Полидевк); създаване и поддържане на екосистеми в отворени, затворени и квазиизолирани обеми (Деметра-Артемида); инструменти, уреди, машини, съоръжения (Хефест); попълване на интробиблиотеките, инфозащита (Мнемозина)… дизасемблиране, дълбок анализ, репликиране на различни обекти при различни режими на копиране… Атанас плуваше във всичко това като в океан от съкровища…
Почти не говореха със Сантов. Атанас бе вглъбен в себе си, твърде зает с опознаването на сегашното си „аз“, по-специално подновените и подобрени умения и функции на плътта. За разсъдъка си вече не се безпокоеше, пребори се със спотаените съмнения и първобитен животински ужас. Просто сега имаше периферни устройства, включени директно в мозъка. Наномашините можеха да подобрят функционирането на отделните органи, включително органа за мислене, но като че ли нямаха възможност да моделират личността му. Атанас откри, че все пак в него е останал жив духът на младостта, на желанието за живот и за знание. Това бе главното. Разбира се, личността ще се промени — дори само заради новите възможности. Но волята и умът ще избират в немалка степен накъде да върви тази промяна. В немалка — не изцяло. Наноимплантите в крайна сметка не отменяха наличието на инстинкти и подсъзнание.
Сантов прояви разбиране — той бе преживял същото.
— Добромире — в един от редките случаи на нещо като беседа запита Атанас, — нима в секретния център на компанията наноимплантите не са били тествани в реални условия, тоест в организъм на човек?
— Пробваха ги върху трупове — след дълго мълчание изрече през зъби Сантов. — Преди това — върху животни.
Атанас даже не понечи да поиска подробности. Отстрани изглеждаше, че отново се е унесъл в сън.
Сантов сложи до леглото няколко кутии плодов сок, три кофички кисело мляко и бурканче мед, след което остави приятеля си на спокойствие.
Излезе навън. Докато домакинът преживяваше своеобразното си какавидено състояние, Добромир си позволи да пошета в двора и в къщата. Почисти, където се налагаше, извърши дребни ремонти, където реши, че няма да са излишни — макар че, реално погледнато, БЯХА ИЗЛИШНИ в светлината на потребностите на един Нов човек, в какъвто се превръщаше Атанас. Но пък навиците, както и субективната индивидуалност са материя по същество идеална, досущ съдържанието на една книга, което не е задължително да има нещо общо с веществения си носител като качеството на хартията, шрифта и други подобни. Поне на първо време нанонеофитът Атанас Атанасов би се чувствал по-уютно в позната обстановка и като принизява своите нужди към старите рамки на предишния си живот. Живот труден, брутален и кратък — до този момент. Не че щеше да стане по-лек и простичък де… Пък после… После всеки с акъла си.
Сантов извика наум своя персонален Съветник-Посредник, модифициран до неузнаваемост и почти по нищо не приличащ на стандартния Съветник на Атанас. Прехвърли с чудовищна субективна бързина наличните технически библиотеки и избра приемлив модел хидрофорна помпа, пипна тук-там някои възли и я одобри за асемблиране. Можеше да си поиграе да проектира в съзнанието си цяла система за водоснабдяване и да я адаптира към къщата на Атанас, но в момента го мързеше да го прави. Даде команда на смартуера да проектира и построи семе, което насочи към показалеца на дясната си ръка. След това се провря през тесния люк в мазето и приклекна над шахтата, където някога бе стояла помпата, осигуряваща вода в дома. Надвеси пръста си над ръждивите железа, служили за фундамент на откраднатата машина. Скоро капка пот набъбна на върха на показалеца, отрони се и падна върху бетона. Без специална автоклавна камера за макромеханосинтез технозародишът щеше да израсне до функционираща помпа за няколко дни, вместо за няколко часа. Сантов хвърли отгоре купчина събран от килера боклук — суровина, поля го с два-три литра захарен сироп — за енергоносител. Ако по някое време свърши суровината, нанороботите ще си вземат материал от бетона наоколо. Когато помпата се изгради, тя ще плъзне хобот за засмукване на течността надолу, по тръбата към дълбоката дупка на сондата. Но преди това все още неоформената буца ще протегне един филиз нагоре, към покрива, за да разгъне там слънчева батерия, която да осигури енергия за процеса на асемблиране, а после ще захранва и готовата помпа. Лесно, бързо… и наистина ненужно.