Трима диверсанти с хладно оръжие. И три пъти по двайсет и седем дрона. Тренировки и практически учения доказаха, че такава група е способна да завладее за кратко космически град с капацитет от сто хиляди души. Съвсем за кратко. Колкото да всее дива паника, да разтресе астероидополиса като кошер и да открадне меда. После — беж да те няма. Иначе лошо се пише и на най-добрия диверсант, нека насреща са патологично миролюбиви феноморфи — ще го смачкат с количество. Пък и техните костюми не падат по-долу по качество и възможности. Едно им липсва — в сърцата на косможителите няма жажда за убиване.
Макар че кой ги знае, може и да им се пробуди — нали са хора все пак. Или поне някога са били.
Лидер носеше двата си сатъра залепени на плешките. Между тях като раница се издуваше бившата ядрена батерия. Ръката стискаше допълнителното тежко оръжие — трикилограмов топуз на четирийсет сантиметра свръхяка мономолекулна верига, прикрепена към също толкова дълга дръжка. Облакът персонални дронове веднага се разсея в боен ред номер 6, оставяйки човека в средата на нещо като сплескан тетраедър.
Според изработения от Аналитика и другите подпрограми на КП план на акцията, командирът на групата пое по осовата шахта на астрополиса, която имаше диаметър от петдесетина метра. Ограниченият от нея обем беше оформен като екосфера, а в геометричния й център се намираше някакво съоръжение, кой знае защо наречено от КП „амфитеатър“. Там бе най-доброто място за залагане на първата бомба.
Другите диверсанти поеха противоположни сферични сектори, където се разполагаха помещения с функциите на библиотеки и лаборатории.
Нахлуха с диви врясъци, усилени от скафандрите, дроновете виеха като ангели на смъртта, блъскаха се във всичко, което можеха да строшат или прережат, използвайки кинетичната енергия на засилените си машинни тела. Нахвърляха се и срещу оказалите се на пътя им феноморфи. Още в първите секунди осакатиха дузина. В условията на почти нулева гравитация в баричните обеми хвръкнаха парчета растения, отломки, късове плът. Плъзна дим от припламнали и угасени енергоразпределителни гнезда. Изляха се тонове вода от големи сферични съдове (аквариуми? басейни?), раздробиха се на милиарди трепкащи капки и изпълниха въздуха. Просторните обеми сякаш отесняха.
КП наблюдаваше какво става през визьорите на диверсантите и камерите на дроновете, непрекъснато докладваше за обстановката, предупреждаваше за възникващи проблеми, отчиташе изминалото време. Планираната продължителност на акцията бе определена на седем минути. Краен срок за взривяване на бомбите — седемнайсет. Дотогава и при най-лош развой диверсантите трябваше да са се прибрали в капсулата — желателно с плячка. Поне един от групата. Рейдерът нямаше да чака закъснелите и мъртвите.
Покрай всички тактически сведения, Процесорът неизвестно защо съобщи на Лидера, че е регистрирал повече от двайсет разновидности на местните жители, като само три бяха хуманоидни наглед. И за още седем от тях КП не бе сигурен дали не са вид дронове, машини. Всички носеха белезите на приспособени към безтегловност същества. Малцина биха могли без телесно ремоделиране, чисто конструктивно, да се оправят при наличие на гравитация.
Феноморфите не се опитаха дори да окажат съпротива. Пръснаха се да се спасяват. Някои избираха аварийна стаза и се покриваха с непробиваеми пашкули. Повечето се шмугваха направо в послушно отварящите се пред тях стени. Осакатените и ранените в началото на нападението, пострадали понеже ги свариха наблизо, вероятно изключвайки усещанията си за болка, не си губеха времето да регенерират — и те бягаха. Някои използваха въздушни пропулсори, оформени в самите им тела, като у сепии или калмари, само дето вместо вода използваха газовата среда в баричните обеми. Не толкова подвижните форми повикваха чудати модели дронове и изчезваха, теглени от тях. Въпреки това няколко дълги минути помещенията оставаха изпълнени с мятащи се насам-натам, обзети от страховита паника граждани на астрополиса.
Лидер развъртя в началото топуза, за да пръсне на парчета няколко кристални съоръжения с неясно предназначение, а после, като не видя сериозни препятствия, пусна в ход сатърите. Хладнокръвно посичаше с тях озовалите се в обсега му феноморфи, избирайки за място на удара крайници, въздържайки се от цепене на глави. Беше звяр, но след първата си акция на нахлуване в космически град, вече не озверяваше докрай, запазваше някакви спирачки. В същото време знаеше, че не би се поколебал наистина и ЛИЧНО да убие някой нещастник с лоша орисия, който би го застрашил или би му попречил да изпълни задачата, заради която бе дошъл.