Забави се съвсем малко. Може би защото диво му се прииска да се озове непосредствено до мръсното лудо кръвожадно копеле и да го накълца на салата. И през това забавяне проблемът се реши от само себе си.
По свой си начин „умната“ материя на астрополиса този път отчете, че някой е прекалил. А може би бе дело на Активните щитове, макар че и в малко необичайна им проява. Може би беше система за възмездие, програмирана от самите граждани на нападнатия космически град.
От пода и стените с невероятна скорост започнаха да никнат остри кристални шипове — като игли от опушен кварц. Най-стряскащото бе скоростта им на нарастване, при което болометрите на дроновете не отчетоха съществено покачване на температурата. Съвсем машинално Лидер нареди на един от дроновете на Боец–1 да се помъчи да се сдобие с образец от тези тръни.
Кристалите избуяваха, прикривайки други безпомощни стазирани граждани на астрополиса. Лишеният от развлечението си убиец изрева разочаровано, развъртя боздугана… и замръзна в позата на вихрен устрем, размятал крака, извъртял торса си като че ли позираше за скулптура. Бе нанизан от шиповете, а те продължиха да растат ПРЕЗ скафандъра. Вероятно гнездящи се в тръните нанити се включиха в атаката, защото комуникационният канал на Боец–1 прекъсна, картините на възмездието идваха само от близките до него дронове — половината от тях също бяха застигнати от невероятните кристали.
И по каналите на оцелелите и задействали подпрограмите си за отстъпление дронове до Лидера се донесе неистовият рев, преминал в писък — Боец–1 се дереше от болка.
Шиповете продължаваха да го разкъсват, обелвайки тъканта на скафандъра, обезвреждайки наноприсадки, трошейки кости, режейки плът… Приличаше на аутопсия на труп и на командира му призля за секунда.
Тръните изкормиха нещастното тъпо и гадно копеле (Аллах наистина е акбар, вярно си е), една игла пукна шлема като диня, появи се за кратко изкривено от ужас и болка мургаво лице, шип се заби в окото му, писъците секнаха, а от главата щръкнаха във всички посоки филизите на проникналия в черепа шип. Друг кристален меч докопа бомбата на гърба на вече мъртвото тяло… и Лидер разбра, че сега нещата наистина ще загрубеят. И се учуди, че дори самоликвидаторът на наказания фанатик е разбит от нанитния кошер…
Кристалният храсталак изведнъж спря да расте, през него премина цветна вълна. Очевидно нанокомпютрите бяха открили плутониевия заряд на бомбата. Чак подир това, в действителност със съвсем незначително закъснение, се задейства самоликвидаторът.
Живата плът се състои от азотосъдържащи органични молекули. Биохимията има много общо с химията на взривните вещества — и те съдържат азотни групи. Когато един диверсант загине, наноприсадките регистрират мозъчна смърт и невъзможност за регенерация поради необратими и твърде масивни поражения върху вместилището на разума, асемблерите насищат всички тъкани — кожа, кости, мускули — с взривоопасни съединения на азота, най-вече много нитрогрупи. За по-малко от минута трупът се е превърнал в протоплазма, смесена с експлозив. Тялото още съхранява формата си (в случая не бе така, но поради други, външни причини), но вече не може да се нарече човешки останки. Дизасемблерите са накълцали на ситни фрагменти клетъчната ДНК на геройски загиналия диверсант или подъл пират — според гледната точка. Така че никой да не може да разпознае тленните останки и да ги свърже с блок, държава, организация. Живите проговарят при умели разпити, но машините за прецизен молекулен анализ са способни да разпитат дори и мъртъв, даже и с унищожено ДНК. Така че, за по-сигурно — и с идеята да се нанесат поражения на противника — трупът гръмва накрая. Отделената топлина овъглява опасния за пратилите го на мисия мъртвец, пръсва го на малки парченца. А заедно с него — доста други неща наоколо.
Пада ти се, помисли си Лидер и изведнъж забеляза, че и в неговата кухина от стените започват да никнат иглени кристали като от опушен кварц или друг тъмен полупрозрачен минерал. Успя да запази ясен и хладен ум обаче, за да регистрира, че тук кристалните палачи не бяха толкова бързи, растяха на тласъци, след дълги паузи, сякаш неуверени, че има заради какво да растат или защото се чудеха заслужават ли и другите пирати да умрат като събрата си по мръсен занаят.