„Лидер — разтревожено се обади КП, — феноморфите спешно и масово напускат астрополиса! Предлагам детонация на ЗС след двайсет секунди…“
— Отмени — изсъска през зъби командирът. — Искам една минута!
КП помълча и ненадейно се съгласи.
„Една минута до детонацията… Петдесет и девет… петдесет и осем… петдесет и седем…“
Трябва бързо да си дигам чуковете от тук!
За съжаление, неочакваните обрати не приключиха.
— Лидер, тук Боец Две. Трябва да дойдете и да видите… ТОВА!
— Покажи го на тактическия ми екран, Боец Две! — Командирът предпазливо, но и без да се бави, се изтегляше към външния шлюз. Гледаше да заобикаля отдалеч кристалните тръни, които видимо променяха активността си при преминаването му покрай тях. Усещат ме, гадовете…
— Командире… ТРЯБВА да го видите с очите си — настоя войникът тихо, с някакви особени интонации. — ЛИЧНО.
Лидер спря. Част от телеметричната информация откъм останалия жив съекипник не постъпваше на командирските вътрешни екрани. И при това не поради филтриране от страна на процесора в капсулата. Повреда поради нанитна атака? Няма данни за такава… Провери от ТВЗЕ местоположението на Боец–2, сравни го със своето, механично набеляза най-късия маршрут… За какво съм му ЛИЧНО, по дяволите? И изведнъж съобрази — трябваше да види нещо.
Нещо, което не биваше да се показва на КП.
Няма време! — кресна си наум.
После се обърна и полетя на реактивна тяга по най-късия маршрут към колегата си диверсант. Към брата пират.
Подире му се завихряше следа от турбуленция, а ехото кънтеше в обема на кухината, кристалните тръни се огъваха. Скафандърът формира гърбица, която се подреди в малък правотоков реактивен двигател и старшият диверсант на групата, офицер с чин подполковник, продължи да се ускорява, вихрено виражирайки на завоите. Носеше се като куршум, като ПТУРС от добрите стари времена, вслушвайки се в обратното броене на бездушния КП.
Чакай ме, братко разбойнико, идвам. Заедно ще висим на въжето, йо-хо-хо — и бутилка „Столичная“!
Бомбата, обкръжена от дузина оставени за ролята на жертвени овни за ядрено всесъжение дронове. Кристалните тръни още не я бяха усетили, макар че може би подозираха за нея и я търсеха — сляпо, пипнешком, с тъпо постоянство на машинно насекомо.
Нанотрансформиращите се макрокомплекси не притежават разум. Само човекът го има. Дори да е човек-звяр.
10.
ВРЕМЕ: Преди трийсет и две години
МЯСТО: Вилната зона
Отново седяха на терасата, но нищо вече не бе същото както преди седем дни.
— Май имам нужда от малко време да свикна със себе си… — произнесе Атанас. От време на време разглеждаше ръцете си, опипваше брадичката, челото си, раменете, потропваше с крак. Вехтите дрехи на доскорошния старец на места му висяха като торба, другаде леко стягаха. Все още като че ли не смееше да се отпусне, да се зарадва на невероятния факт, че за него времето бе препуснало покорно назад. — Трябва да свикна пак с младостта… — добави той.
— Активирай опцията Нарцис да си оправиш облеклото — посъветва го Сантов, който междувременно също беше смъкнал двайсетина биологически години, но все още имаше вид на по-възрастен от двамата, най-вече заради силно прошарената си коса.
— Как? Да се изпотявам пак, за да могат наномашинките да плъзнат из дрешките като бълхи?
— Може и на сухо — сви рамене Сантов. — Само след половин час ще ти ги прекроят по мярка. Зависи колко нанороботи ще избереш да емитираш…
— Толкова ли е важно? Засега и без това не мисля да мърдам оттук…
— Но трябва. Ето ти я твоята карта. И се сещай кого да „заразиш“. Имаме мисия, приятелю.
— Честно кйзано, още не съм мислил по въпроса… За колко време картата се саморепликира?
— Оптималното време е три часа. Но ако осигуриш добро охлаждане, оправяш се за петнайсет-двайсет минути.
— Защо чрез картата? Не мога ли да заразя други хора просто чрез допир?
— Защото не е предвидено да се разпространява така. Наномашините не са вируси, те не са еволюирали живи организми, за да са развили стратегии за размножаване и оцеляване. Не могат и да мутират. По никакъв начин. Това е част от предпазните мерки против превръщането на троицата „асемблер-дизасемблер-нанокомпютър“ в машини на неконтролируемо разрушение — нанити.
— Елемент от Активния щит.
— Точно така. Персоналните ти репликатори не са активни извън твоето тяло, освен технозародишите, а те, след като изградят зададения обект, който е програмиран да съдържа активна маса, не пускат нанороботите да върлуват на воля. Дори дизасемблерите-чистачи, предназначени да разграждат отпадъци, са конструирани да се съобразяват с фактора локализация — ще действат само в границите на едно сметище например. За в бъдеще пък самите предмети, превръщащи се в отпадъци, ще са снабдени с дизасемблери за утилизация.