— Вместилище на личността? Не е ли малко надуто? Не можете ли просто да кажете „тялото“. Не бих се засегнал и от определението „труп“, „мумия“ или както искате.
Филип издържа възпитана пауза.
— Господин Атанасов, разбирам и дори споделям гнева ви. Повярвайте ми, мога да си представя, че съм на ваше място и въпреки че не разбирам действително как се чувствате, искам да ви поздравя за самообладанието. Защото аз бих крещял и буйствал при подобни обстоятелства.
Обезоръжен от казаното, Атанас примирително изсумтя:
— Хм… обстоятелства.
— Сериозни са — настоя адвокатът. — Проста аритметична сметка сочи, че сте били подложен на принудително стазиране, преди да бъде приет закон за подобни практики. Така че каквото и да сте извършили, правонарушението ви не тежи повече от факта за незаконно изваждане от живота на света. Имате право на компенсация, но за това малко по-късно… Да, „вместилище“ звучи претенциозно, извинете ме, само че реших, че ако кажа „главата ви“, ще се стреснете… и май познах.
Атанас опипваше гърлото си.
— Главата ми? — предпазливо уточни той. — Само тя? Не цялото тяло?
— Само главата — разпери пръсти Филип. — Съхранявали са я в бронирана капсула. Предполагам, че са постъпили така неуважително според моралните норми по онова време, от съображения за… компактност на съхраняваното. Затова при ревитализацията, преди да дестазират мозъка ви, макроасемблери синтезираха ново органично тяло въз основа на ДНК-то, извлечено от… главата.
Атанас бавно кимна. Филип успяваше да му стане симпатичен с естественото си държане. Вероятно именно това целеше. Нормално, нали е адвокат…
— Имате и двамата еднакви значки — кимна той към настойниците си. — Вие, Кремен, на вратовръзката, а Лидия — на ревера на сакото. Какво означават?
— Легитимации на членове на Адаптационната комисия. Хранилище номер девет се занимава със съживяване на хора отпреди Пробива, които са били замразени, или по някакъв друг начин се е съхранила мозъчната им структура над прага на информационна невъзстановимост. Така че имаме доста клиенти.
— Правителствени служители в крайна сметка, така ли?
Адвокатът се усмихна.
— Не съвсем. Лидия, въпреки че е федерална собственост, е способна да дава независими оценки. Комисията е обществена неправителствена организация. Но, ако желаете, можете да се възползвате от услугите на административни институции. Въпреки че няма да е много уместно, след като имате повод да съдите правоприемника на правителствата преди Новата епоха за незаконното лишаване от активно съществуване…
Атанас разтърка лице с шепи. Кремен деликатно замълча, изчаквайки го да осмисли наученото.
— Имам ли нанамашини в това си тяло? — тихо попита Атанас.
— О, да. Стандартен граждански пакет нимпланти — медицински модул, образователно-развлекателен, защитен… и монитор.
Атанас наостри уши.
— Монитор?
— Присъствието на подобен компонент е предмет на спор между правозащитниците и администрацията. Лично моето мнение е, че е редно функциите на монитора да намаляват с времето, щом в някои отношения той помага на хората… Органите на реда могат да използват други легални средства за превенция на престъпността…
— Почакайте малко… искам да ви питам — трябва ли да седим ТУК, за да проведем разговора?
Адвокатите бързо се спогледаха.
— Не е задължително.
— Тогава да тръгнем към някое място, откъдето да виждам небето — решително се надигна Атанас. — Може да е бар с големи прозорци. Нали алкохолът не е забранен? А медицинските, как ги казахте, нимпланти, ще ме оставят ли да се напия като хората?
Част втора
Ферментация
1.
Административен център на федерална единица, регион Европа, Панфедерация
12 септември 2071, събота — година XXXI от Пробива
Атанас очакваше да го поведат към фоайе с асансьори или — защо не? — към кабина за телепортация. Вместо това излязоха на просторна пръстеновидна тераса с прозрачна козирка отгоре и толкова крехки парапети, че Атанас дори не примижа под яркото слънце (УСЕТИ как зениците му се свиха свръх обичайното, без да губи яснота на погледа), защото първо забави крачка, а после се закова на място.
Духаше умерен прохладен вятър. Терасата се намираше поне на триста метра височина над околния терен. В полето, заобиколено от познатите контури на планините, се бе ширнал дивен град. Атанас въртеше очи наляво и надясно, без да помръдва от място.
Адвокатите-настойници също спряха. Дрехите им се усукваха около телата под въздушното течение. Имаха изваяни фигури. Нищо прекалено. Филип дори не бе атлетичен, просто хармонично развит млад мъж. Лидия…