— Ясно — намръщи се Атанас. — Чуя ли думата „комплексен“, начаса ожаднявам. Да идем да пийнем по една водка. После пак ще имам въпроси. — Озърна се. — Такси ли чакаме?
— Насам — покани с жест Филип.
Атанас с нежелание и предпазливо го последва и изведнъж установи, че подметките му осезаемо залепват за мраморния под. Държаха го здраво и сигурно, но щом понечеше да премести крак, нищо не му пречеше да го направи. И все пак се забелязваше, че обувките сами се вкопчват в повърхността, по която вървеше.
Аха, дрешките не са чак толкова простички…
Вече по-смело, без да се притеснява от височинната (все пак лекичко му хладнееше в слънчевия сплит и не се разсейваше мисълта, че е високо-високо над земята…), Атанас последва адвокатите.
Спряха пред тънка колона, стърчаща близо до парапета. Кремен протегна длан към нея и към ръката му се стрелна холограмна таблица, която Атанас не успя добре да разгледа, защото адвокатът не се двоумеше какво да избере — драсна с пръст по нужния му модел и холограмата изчезна. Вместо това от вертикален процеп в колоната започна да се изсулва голям, плосък и тънък няколко милиметра гъвкав лист, сивкав като амбалажна хартия. Паешки лапи с дебелина на игли за плетене се източиха от върха на колоната и подхванаха листа, който беше почнал сам, преди да са го докоснали, да се огъва. Атанас се прехласна, без да иска.
Листът с беглата помощ на манипулаторите се сгъваше и прегъваше, същинско оригами. За броени минути възникна нещо грубо напомнящо кабинка с дълга тясна опашка на водно конче и два чифта криле, щръкнали настрани от тавана. Само за секунди произведението се задържа във вид на наистина сгънато от картон оригами, но после контурите плувнаха като полустопен восък, промени се цветът — стана сребрист с наедряващи към върха на кабината бели ромбове. Долната част се очерта също в ромбове, но синьо-зелени. Избистри се прозрачният капак отпред — и машината вече бе готова. Изправено на широката си част яйце със забодена сламка за опашка, клечки за къси крачета и четири перца отгоре би дало обща представа за вида на апарата. В него имаше нещо от хеликоптер, тропическа птица и сгънато от хартия водно конче.
— Заготовката е от материал със смарт-индекс 40 — поясни Филип. — Тоест четирийсет на сто от масата са асемблери.
— Ще се съберем ли? — недоверчиво попита Атанас. — Леко ми се вижда…
— Леко е, но е здраво колкото един автомобил „Волво“ от вашето време. И също толкова безопасно.
Настаниха се в кабината и Атанас къде с приятна изненада, къде със съжаление се убеди, че няма да седят притиснати един към друг. Съжалението дойде оттам, че Лидия седна до него. Не би имал нищо против да е натясно с нея. Какво като съвсем не е човек? От толкова близо пак си изглеждаше съвсем човешки…
Апаратът излетя грациозно, без намеса от страна на адвоката, за когото Атанас реши, че се е настанил на мястото на пилота. Обаче нямаше никакви прибори или лостове за управление. Абсолютно нищо.
— Включва се автоматично в градската система за управление на трафика. Повечето транспортни средства са такива. В границите на населените места малцина хора имат правото да управляват смартмобили.
Ясно, мястото на Филип не беше пилотско, а екскурзоводско. Щеше да се прави на гид. Атанас протегна крака, убеди се, че е възможно и лениво се запита какво ли ще стане, ако леко щипне Лидия по сочното стегнато дупе. Прозя се.
— С каква енергия се движи?
— Химическа. Монозахариди. Но е приспособен да улавя и слънчева енергия. По-тежките и специални смартмобили използват и енергията на малки изотопни батерии.
— Радиоактивни елементи ли имате предвид?
— Приложението им на Земята е силно ограничено заради Активните щитове — отвърна Филип. Направо си просеше да го попитат за Активните щитове и Атанас се смили над него. Адвокатът-гид-настойник се ентусиазира: — Става дума за вградени в самия смартуер принципи за сигурност и безопасност, така че нанотехниката да не застрашава живота на гражданите. Но това е само част от системата, която ограничава използването на репликатори. Съществуват и активни елементи, които при откриване на обект, опасен за живота на много хора, го обезвреждат, по възможност — без да го разрушават напълно… На практика никой не знае точно какви са инструкциите, които превръщат всеки нанопродукт в компонент на Активния щит.
— А кой го контролира? — обади се Атанас. Беше се долепил до прозрачния похлупак на кабината и любопитно разглеждаше града, крилатото возило се бе снишило и летеше на двайсетина метра височина над широк и чист булевард. За да вижда, неволно бе загърбил адвоката и зададе въпроса не само защото го заинтересува, а и за да покаже, че слуша какво му говорят.