— Никой.
Атанас стрелна екскурзовода си с кос поглед.
— Действа автоматично? И не се ли случват… аварии? Не трябва ли да се регулира системата?
— Тя се саморегулира, подобно на пчелен кошер или семейство от други обществени насекоми. Математически е доказано, че такава система е хаотична от гледна точка на кибернетиката, тоест — неуправляема. В нея изначално са вложени правила, приоритети и забрани, хората се третират като неприкосновени елементи от околната среда.
— Сериозно? Наистина никой не може да повлияе на тези щитове? Ще ме прощавате, но мъчно мога да го повярвам. Кой може да гарантира, че щитовете поради някаква причина няма да вземат да избият човечеството или да направят съществуването на хората невъзможно по някакъв друг начин, понеже щитовете имат някакви си там цели, а хората волно или неволно пречат на осъществяването им?
— Не случайно сравних един от аспектите на активната защита с пчелен рояк. Също като един рояк, щитът не е интелигентен дотолкова, че да си поставя някакви други цели, освен просто да поддържа съществуването си и да премахва фактори, които заплашват съществуването на хората, тъй като те са „свои“.
Атанас остана скептичен, но леко отстъпи:
— Да речем, че е така. Ами гаранциите, че няма да стане някакъв програмен въртел и…?
— И щитът да се превърне в източник на нанити? Изключено! Първо, нанитите, тоест репликатори, които се самовъзпроизвеждат безконтролно и неограничено, трябва НАРОЧНО да се проектират и създадат. Смартуерът е СЪЗДАДЕН така, че това да не се случва. И второ — всяка грешка в програмата кара елементите, генерирали грешката, да спрат да функционират. Смартуерът не мутира като живите бактерии или вирусите.
— Да, да — замислено произнесе Атанас, навярно припомняйки си нещо. — Добре. Но все пак конструкторите на първите асемблери не са ли си оставили таен вход към управляващите кодове на системата?
— Неправилно поставяте въпроса. Щитовете не са нещо отделно от всички съществуващи и пуснати в обръщение нанопродукти. Те имат и специализирани компоненти, повечето от които не са известни никому, но не залагат само на тях, образно казано. Нанотехниката така е направена, че да няма външен „контролен пулт“. Ще ви дам пример — съвсем частен случай, но пък много илюстративен. Един от първите компоненти на Активната защита, инсталиран навсякъде по света, е била противоракетната отбрана. Смята се, че предпазният смартуер се е настанил в цялата атмосфера, в океана, на неизвестна дълбочина в земната кора — навсякъде, където температурата и други условия позволяват на наномашините да съществуват и да работят. И този компонент на Щита пази ВСИЧКИ. Тоест пазил е, понеже в един момент взел, че повредил всички ракетни комплекси, съсипал военната мощ на всички държави, включително и на силата, осъществила Пробива.
— Те какво, не са знаели, че Щитът ще се обърне против всички?
— Напротив, това е бил желан резултат. Просто се преценило, след дълги спорове, разбира се, че така е най-изгодно и безопасно за всички. Щитът закриля всички и санкционира всеки нарушител на правилата. За него няма свои и чужди, всички са еднакви. И за да функционира като такъв, той не бива да има „контролен пулт“, за да не бъде използван от… враг в истинския смисъл на думата. Защото тъкмо тук няма абсолютна гаранция, че „пултът“ може да бъде опазен.
— Хитро. Само че, ето какво ме смущава… По този начин принципите на активната защита май са поставили някакви… рамки на човечеството. Не сме ли си създали един… машинен Господ по този начин, който да бди над нас? И, съответно, да ни ограничава. Не кради. Не убивай. Нямай друг Бог, освен Мен. Не похапвай от дървото на познанието, за да не изхвърчиш като въшливо псе от Рая.
Филип се засмя.
— Има движения, които тъкмо такива аргументи изтъкват и се борят за забрана на активната защита. Което е безумие, защото е все едно да се иска да се отмени ултравиолетовата радиация на слънцето. Ами ако не искаш ултравиолет, смени си стъклата на прозорците от кварцови на сапфироидни, дето се вика… Щитът, както и цялата нанотехника, вече е природен фактор редом с тектоничните процеси в литосферата. Или биосферата. Земята вече има съвсем изчистена, ясно дефинируема техносфера. Само че за разлика от недоразвитата техносфера отпреди Пробива, нанотехносферата на планетата НЕ МОЖЕ да се конфронтира с биосферата и антропосферата. Не е в състояние да го направи, защото се интегрира на молекулно равнище, а на същото равнище природните процеси са аналогични с действията на нанороботите. В мащаб с един-два порядъка повече резултатите от дейността на клетъчните биомашини не се различават ПО НИЩО от постигнатото с помощта на асемблери и дизасемблери. Ето, колежката Лидия например. Плътта й по нищо не се различава от моята и вашата. Тъканите й дори са изградени от клетки. И чак в тях е разликата.