Атанас се бе обърнал и крадешком се взираше в Лидия, която оставаше съвсем невъзмутима, сякаш не говореха за нея като за препарат за микроскопско изследване.
— И тази разлика е липса на клетъчна ДНК — продължи с лекторски тон Филип. — Това различава неоандроидите от обикновените хора. Всичко в андроидния псевдоорганизъм се върши от групи нанороботи, наричани фоглети — деленето на клетките, синтеза на белтъците, обмяната на веществата…
— Защо толкова усложнено… може и по-просто… — смутено изрече Атанас, изведнъж започнал старателно да заобикаля с поглед Лидия.
— Защо ли? Защото е възможно. И наистина не струва нищо в икономически смисъл.
— Лидия — реши се изведнъж Атанас. — Един нескромен въпрос.
— Моля, заповядайте.
— Чувствате ли се жива?
Лидия се усмихна.
— Как мислите? Вие — чувствате ли се „жив“?
Атанас помълча, разсеяно се загледа навън. За малко обърна лице към андроидката и й кимна.
— Благодаря. Ще имам над какво да си разсъждавам, ако ме сполети безсъница. Надявам се после да обсъдим тези мисли.
— Ще се радвам да ги споделите — любезно отговори Лидия и пак замълча.
Идеалната слушателка. С неразгадаемото лице на Нано Мона Лиза.
Атанас с внезапен хъс се насочи към словоохотливия Филип:
— Отклонихме се. Добре, приемам аргументите за природния фактор. Давай нататък, оборвай ме. Впрочем, на колко си години?
— Двайсет и девет. Календарната ми възраст съвпада с биологическата.
— Значи мога да ти говоря на „ти“. И те моля да направиш същото. Лидия?
— За мен е чест.
— Чудесно. Филип?
— Ха… знаете ли… знаеш ли — поправи се той, — интересно се работи с хора от миналото. Прощавай, ако изразът те засяга…
— Защо да ме засяга? То си е жива истина. От миналото съм.
— Продължавам по същество. Щитовете са неотделими от цялата активна нанотехника — имплантираната в нас и инсталираната в неживата материя. И тя не налага на човечеството някакви морални заповеди. Само го затруднява да слиза по по-драстичен начин до нивото на звяра.
— Това е насилие. Принуда.
— Не съм съгласен. Самата култура е вид насилие над човешката природа.
— А така! Пак поведе по точки. Разбира се, че е така. Но се надявах да мине номерът и да не се усетиш. Е, не мина.
Лидия се изкиска на шегата преди Филип.
Нима изкинтите притежават чувство за хумор?… Наистина, с какво тогава са по-различни?
Филип одеве каза „разумни същества“, а не конкретно „хора“ — просветна му в главата. Атанас отвърна на усмивката на истинско-неистинската жена.
— Щитът ни пречи да се избиваме, като прави акта на убийството по-труден — продължи да излага позицията си адвокатът. — Но не ни го забранява изцяло.
— Момент, пак ще те прекъсна, само за малко уточнение. Как затруднява? Превърнал е в музейни експонати ВСИЧКИ ОРЪЖИЯ?
— Повечето.
— Чакай, аз тук във вашия прекрасен нов свят ще мога ли да намеря ножче, за да си обеля ябълка? — Атанас се смееше, но се усети, че почва да се чувства сърдит, понеже се досещаше какъв ще е отговорът.
За негова изненада се намеси Лидия:
— Синтезирайте си обелена ябълка.
— Ама искам да я нарежа!
— Поръчайте я нарязана.
— Но аз ОБИЧАМ да си режа ябълките!
— Тогава никой няма да ви придиря за едно ножче. Може и сабя да използвате. Хладните оръжия не са средства за масово поразяване като картечница, ръчна граната, залпова минохвъргачка, вакуумни и атомни бомби. Малко неща можете да направите с ножче или даже секира. Ресурсите на индивидуалните нимпланти ще ви се противопоставят да нанесете поражения, които ще причинят необратима смърт. Пък и нападнатият може да избяга. Или да окаже съпротива. А още по-лесно — ще повика полицейски дронове.
— Добре, и това го изяснихме! Лидия, нали се разбрахме да си говорим на „ти“?
— Съгласна съм, но нека стане постепенно. Засега не ми изглежда съвсем… уместно.
Това пък какво беше? Хм. Атанас се попита наум дали когато пристигнат в кръчмата, тя ще обърне поне едно питие? Ще си позволи ли да я „хване“ алкохолното замайване?
Секунда по-късно обаче го връхлетя мечешка услуга от страна на собственото му въображение. Представи си какво прави Лидия, когато управляващият я ИИ няма време да се занимава с андроида. Виси в шкаф навярно — като празна дреха. С празни очи. Като неразфасовано животно в кланица. На кука.