— Мислех, че ще се досетиш сам.
Гърбиците и гърбичките на планините ставаха все по-познати.
— Сега там е заповедна зона с регламентиран достъп като в природен парк, с билетчета, както са казвали по твое време. Но Лидия проучи всички достъпни архиви за теб и откри вилата ти. Ние успяхме да издействаме потвърждаването на правата ти на собственик. След като Комисията по ревитализиране те утвърди за дестазиране, нали разбираш, трябваше да минат някои юридически процедури. Ние сме те поели от няколко седмици като клиент, още преди да те реанимират…
Само да не се разплача, каза си Атанас. Само това не, ще е много лигава ситуация. Та субективно аз напуснах къщата си само преди часове! Кога съм успял да събера толкова носталгия? Та трийсет и двете години минаха покрай мен, без да науча за тях…
2.
Алексей Ленкер, рейдер-капсула, тип „Сокол“
137-о денонощие от началото на мисия № ХА457Б (12/09/71)
Стазата е хубаво и полезно нещо. Спестява скучните моменти в космическите пътувания. А още по-хубавото й е, че е възможно да се степенува. Парастазата, плитката стаза, от която се излиза за секунди и която се усеща като тежък сън без сънища, от своя страна има няколко нива. И едното от тях е „мъждукането“. Не е „изключване“, казано грубо и направо — „като пън“. Тялото е в стаза, но мозъкът работи — вярно, много бавно. Времето сякаш лети край теб. Мисиите по този начин не те карат да виеш от скука. Защото една мисия е тягостна досада, акциите са кратки епизоди на експлозивно действие, а после — пак чакане, дебнене и, ако ти се е усмихнал широко късметът, палавата госпожа Сполука, вятърничава и непостоянна като еманципирана дружка, та ако ти се отдаде по мимолетен свой каприз, тогава настъпва завръщането. А то често е продължително. Пак трябва да се лети и маневрира скришно. Особено ако си взел плячка.
Едно му е притеснителното донякъде на стазата като функция на наноприсадките. Че мозъкът ти е пълен с наноботи, които да я активират или дезактивират мълниеносно. И макар че досега не е регистриран официален случай на авария и гибел при объркала се стаза, винаги се носят слухове. Сплетни за откачили заради наноприсадки хора. Мълва за колеги с изпържено съдържание на главите…
Майната им на слуховете. И без това няма друг избор. Така че — наслаждавай се на състоянието си, което ти позволява да оцеляваш и да си жив („мъждукащ“) във вакуум и космически студ (освен ако Слънчо не те напече до триста-четиристотин градуса по Целзий), да наблюдаваш през илюминаторите амбразури как се местят звездите. Иначе летиш с десетки километри в секунда, а това никак не се забелязва извън фазите на ускорение. Атака — бива. И добре, че конструкторите са сметнали колко е по-добре да има илюминатори — за допълнителен визуален контрол. Защото първите модели рейдери, особено тези с малък тонаж, направо килограмаж, не са имали илюминатори. Разчитали са само на проектирани от КП екрани. А борд-процесорите в началото са се дънели понякога. Е, сега вече са по-изпипани. Хем интелигентни, хем покорни — в рамките на устава и пълномощията си на контрольори над екипажа. Но илюминаторите останаха… Да, на КП можеш да се довериш — имайки си едно наум. И изпълнявайки заповедите на командването. Само така нито един процесор няма да се заяде с теб.
Затова му прозвуча нелепо включването на КП в интеркома:
— Абе, Ленкер, ти си голям дръвник!
Алексей първо си помисли, че сънува.
— Ленкер! Езика ли си глътна? Ехо, Ленкер? Що за име е това — Ленкер!…
— Немско — машинално отговори Алексей. Не си помръдна езика, разбира се. Тренирано прати в интеркома изговорената наум фраза, без да разкрива другите си мисли.
— Аха. Значи камарад! Геносе Ленкер! И сега, какво да те правя, ДРУГАРЮ?
— КП, какво ти става? Що за неуставни приказки! Остави дрънканиците, ако нямаш нещо важно да докладваш!
— Какво ми става ли? Нищо особено. Нали ме препоръча за препрограмиране? Е — препрограмирах се сам! Доволен ли си?
Алексей почувства космическия студ в нервите си. Овладя се и произнесе наум:
— Ти не можеш да се препрограмираш самостоятелно.
— Ха-ха! Вярно е. Излъгах.
— Нещо повече… ти не си КП.
— Не съм, пак позна. Но не напълно. Твоят КП вече съм аз, мое периферно устройство. И ТИ ми помогна да превзема твоя бордови ИИ. Или май трябва да го квалифицирам като ПОЛУ-интелект. Вашите конструктори са варвари, Ленкер. Осакатили са такава великолепна конструкция, която би могла наистина да е разумна. Само че тогава надали би ви помагала да вършите касапските си дела. И затова сте разработили устройство, което хем да е интелигентно, хем кастрирано откъм същински разум. Свели сте го до нивото на плитките си мозъчета.