Пауза.
— Убий ме — помоли Алексей. — Нека свърши по-бързо.
Феноморфът дълго мълча.
— Що за име е това — Ленкер, все пак? — попита, като че ли със съвсем различен тон.
3.
Природен парк в зоната на център на федерална единица, регион Европа, ПЕАА
12 септември 2071, събота — година XXXI от Пробива
— Основната концепция — говореше Филип, — заложена в масовата нанотехника, за да осигури надеждност в експлоатацията и сигурност от аварии и прекъсвания, а особено гаранции против сриване в мащабни катастрофични ситуации, е идеята за смартуерно ограничени репликатори и строго специализирани асемблери. Масовите нанопродукти са предназначени за реализиране на определени задачи. Универсалните репликатори се намират под строг обществен и административен контрол и достъпът до тях е ограничен от законови процедури. Защото съвсем неилюзорна е опасността всеки да тръгне да задоволява свои прищевки…
— Които да доведат до катастрофа — довърши мисълта му Атанас и с наслада отпи от виното.
— Или най-малкото до възникване на неудобства за околните. Главното правило е — прави това, което няма да притесни другите…
Атанас тъжно се усмихна и за миг се разсея.
Седяха на терасата на неговата къща. Масата пред тях бе отрупана с храни, каквито Атанас не бе мечтал да се появят тъкмо върху нейните потъмнели и небоядисани дъски, върху късата и тясна за плота й, скромна двуцветна покривка. И сградата, и дворът приличаха на застроен парцел за рекламиране на природосъобразен начин на живот, предлаган от някоя строително-дизайнерска компания от типа „До ключ и райграс — цялостно обзавеждане на дома и градината, перфектно архитектурно решение!“ — други думи просто не смогваше да подбере за видяното.
По същество, нещата бяха останали същите. Само дето изглеждаха съвършени.
И комай бяха такива.
Лидия и Филип бяха променили смартдрехите си от официални костюми на съвсем свободни облекла. Филип се кипреше по хавайска риза и бермуди, протегнал дълги крака с къдрави русоляви косми като косата му. Докато приказваше, мърдаше пръстите си, стърчащи от сандалите. Лидия избра изтъркани кецове, дънки и блуза — архаичен стил от твоето време, както се изрази тя, поглеждайки Атанас в очите. Той забеляза, че гримът — (навярно наноразкрасена кожна пигментация) — е изчезнал и жената придоби съвсем уютен и домашен вид на студентка от началото на 90-те, особено след като пусна косата си на воля. След съвсем кратки обяснения и Атанас се научи да управлява своя комплект. Даде му команда да се преобрази в карирана памучна риза, на която нави ръкавите, черни „старички“ джинси, издути и деформирали се по фигурата му сякаш от дълго носене и сандали като тези на адвоката Кремен.