„Вилата ти беше съвсем порутена и запустяла. Лидия я възстанови не без помощта на намерени сред личните ти данни дигитални снимки — обясни Филип, докато преди няколко часа смартмобилът планираше към познатите гънки в планинския склон. — Позволихме си да почистим дома ти. И да го модернизираме. Ако не ти харесва, винаги можеш да промениш настройките на инсталирания в сградата смартуер, За целта е предвиден мобилен контрол-пулт, прилича на дистанционно от твоето време. Ако искаш, вгради си го в китката, при нужда кожните пигменти ще очертаят бутони, но по-елегантното решение е мислеуправление с помощта на интроцеребрален дисплей… Не се плаши, обикновено му викаме вътрешен екран. Създава илюзия за холографска таблица с опции, която извикваш мислено, тя се проектира върху зрителното ти поле. Това е и един от начините за преглед на информация от различни обществени библиотеки или визуална връзка със сегашния интернет, който се казва Скайнет. Никой освен теб не вижда вътрешния екран. Но ако предпочиташ класически монитор за поливизия и работа с компютър, нищо не ти пречи да си асемблираш такъв, където ти е удобно…“
Атанас се откъсна от вглъбяването си, защото с ушите си долови, че Филип отново съобщава нещо интересно:
— Момент, би ли повторил?
— С удоволствие. Казах, че когнитариатите са фактически обществени неправителствени сдружения, с които администрацията по закон е задължена да се съобразява. Но основната функция на когнитариатите е да консултират законодателните институции и да обсъждат стратегията на общественото развитие.
— Така го пише в учебника, нали? — подкачи го дружелюбно Атанас. — А на малко по-човешки език?
Филип леко се изчерви.
— Става дума за така наречените форуми на специалисти. Учени.
— Стоп. Кой определя нивото им на компетентност?
— Изпитите за научна степен, дипломите за завършено образование и потвърдителните тестове, които като тестовете за интелигентност, са част от безвъзмездните услуги за гражданите, наред с правото за достъп до библиотеки и информационни източници.
— А кой ги изпитва? И това с образованието и дипломите…
— Има самоуки, при това напоследък са доста, предвид възможностите за самообучение. Академичната общност съставя свои изпитни комисии, а за арбитри и консултанти привличат инфо-мощностите на регионалните изкинти.
— Добре. Трябваше да уточня.
— Разбирам, не се притеснявай. Нали за това съм тук. Водим разговор, нормално е да ме прекъсваш, когато нещо не ти е ясно, иначе ще бърборя напразно! Та форумите обсъждат проблеми, предимно свързани с последици от даден проектозакон или намерение на държавната администрация, и особено когато е свързан със стратегията на Плавния преход, и когато предстои пореден етап в разширяване ползването на нанопродукти, респективно, сваляне на следващата порция ограничения… Чакай, предполагам какво ще питаш. Кой ги сезира. Никой. Сами се сезират. Понякога разглеждат ЕВЕНТУАЛНИ проблеми, които още не са дори налице. Вид изпреварващо планиране на действията, преди още нещата да са се развили до кризисна ситуация. И дискусиите им се публикуват в Скайнет, обикновени граждани, дори без нивото и ценза да участват като членове на даден когнитариат, изказват мненията си. Тези мнения пък се обобщават и представят на заседанията на когнитариата. По този начин се осъществява обратна връзка, което е особено важно за преодоляване на редица проблеми, зависими от обществената нагласа към тях. Процедурата на заседанията е следната. Първо форумът уточнява фактите, методите за доказването им копират съдебен процес с жури по дело за граждански спор. Опозиционните групировки с различно отношение към даден проблем отначало трябва да видят кое е общото помежду им и да се съгласят кое определя дадена ситуация като проблем. Често това е достатъчно да се набележи трайно решение или начин за перманентно преодоляване на трудностите, стратегия сиреч. И това решение се подава към администрацията. Ако властите не са склонни да го възприемат като програма за действие или поправки към закон, дори цял законопроект, въпросът се изнася на референдум. В зависимост от обсега на идеята — федерален, регионален, тотален референдум. И нещата се решават в една или друга насока. Когато законодателите внасят свои промени в проекта на когнитариата, форумът има право да ги оспори. Тогава, както и в случай че например един местен когнитариат не е постигнал съгласие и не е генерирал решение, анализ, прогноза и каквото там произвежда като интелектуален продукт, „делото“ отива на по-горна „инстанция“, тоест от местния форум започва да се обсъжда на по-високо ниво на компетентност — във федералния когнитариат. Оттам може да стигне и до Регионален форум, а в краен случай, при много заплетен казус или по приоритетни стратегически въпроси — до Върховния научен арбитър. И веднага щом държавата, обществото и когнитариатите вземат някакво решение, изпълнението му се наблюдава от форумите, които могат всеки момент да повдигнат въпроса отново — например, за да коригират нещо в начина на осъществяване. Случвало се е, дори при най-сериозно обсъждане, да не се догледат нежелани последици и странични ефекти — затова е предвидена възможността „гледането на делото“ да се подновява. Та ключовото тук е, че когнитариатите не се ръководят от адвокати, а от учени, инженери, конструктори, хуманитарни специалисти. Целта е да се установи кое е факт, а кое — тълкуване на ситуацията, тоест спекулация, която може и да е вярно твърдение, но не е доказано, защото ако се докаже по строгите, ясни и недвусмислени правила на науката, тя става факт. А опирайки се САМО на фактите, се стига много по-далеч, по-безопасно и пълноценно.