— Само по купони да ходиш — не се стърпя и подхвърли Атанас.
— Да — кимна Филип. — Самообразованието се поощрява. Поощрява се и поемане на ангажименти в сферата на услугите, асистиране на някои производствени процеси…
— Играете си на работа за хляба?
Пролича, че така изказаното определение не допадна на младия мъж.
— Достъпът до нанопродукти за развлечения, игри, симулатори на виртуални реалности, притежаване на недвижимост, консумация на дефинирани като луксозни храни и стоки, наркотични средства… право на шофиране, трансформационна козметика и други подобни се определя отличната сметка на гражданина, изразена в уникредити. А те му се начисляват в зависимост от броя часове в седмицата, през които гражданинът се е съгласил да изпълнява определена обществена роля.
— Но това е имитация. В действителност никой не е ПРИНУДЕН да бачка за хляб, кисело мляко и билет за цирка.
— Знам, че е имитация! — възкликна Филип и лицето му се сгърчи страдалчески. — Но какво да се прави, когато е пълно с хорица, които не са мотивирани да живеят СМИСЛЕНО! И жената, с която си се сблъскал след дестазирането си, навярно е тъкмо от тях! Ходи да изпълнява елементарни действия, за да набере уникредити, които да й позволят да се ЗАБАВЛЯВА! Само това има в главите на такива, разбираш ли?!
— Не се разстройвай — Атанас сложи ръка на рамото му. — Повечето хора наистина живеят само за да ядат, серат и чукат. Извинявай, Лидия — механично добави той. — Такива са баласт. С който цялото общество се съобразява. И заради тях са възпирани други. — Замълча, искаше още нещо да каже, но реши, че е достатъчно. Отдръпна се от натъжения Кремен и кръстоса ръце на гърдите си. — Да се върнем към това, което исках и което бях ЗАДЪЛЖЕН да ви попитам още в първия миг от запознанството ни. Само че не намерих кураж. Не знаех в какъв свят се… в какъв свят възкръсвам и бях предпазлив…
Атанас погледна адвокатите си в очите — първо Филип, после Лидия. И каза:
— Интересува ме съдбата на един човек, биохимик, работил е в някогашните Съединени щати. Казва се Добромир Сантов. Знаете ли нещо за него? Къде е?
4.
Рейдер-капсула, тип „Сокол“, на подход към земната орбита
137-о денонощие от началото на мисия № ХА457Б (12/09/71)
— Предците ми са немци, поканени да се заселят в руските земи от цар Петър Първи през осемнайсети век. Отначало са били обикновени бюргери, земеделци, после купили шлепове да карат стоки нагоре и надолу по течението на Волга. Оттам е прякорът — Корабовладелеца, станал фамилия. После… после един от малките синове на прапрадядо Карл станал артилерист. Бил се против Наполеон. Нататък сме все военни в рода. Сражавали сме се с турци, с англичани, пак с турци, с австро-унгарци… след това — с белогвардейци. После са ни пращали в Сибир, върнали са ни на фронта да се бием с финландци, после с поляци. С германци. Нататък — японци. Украински бунтовници. Китайци. Американци във Виетнам. Афганистанци. Кавказ. Иран. Средна Азия. И така чак до самия „Пробив“! — Алексей произнесе думата витиевато, подигравателно. — Ние му викаме — Заразата.
— На Запад предпочитат термина Пробив.
— Пробив в какво?
— Пробив в изначалните начини за боравене с веществото. Безпрецедентна техническа революция. Научна също. С всичките й последици. Не е било възможно да я удържат. Тя е като шило в торба.
Алексей изсумтя. Беше се дестазирал за всеки случай преди три часа. С неканен гост на борда е по-добре да си готов и да възприемаш събитията в реално време. Не да мъждукаш, усещайки един нормален час като субективна секунда.
— Да не би да ми казваш, че не е било НАРОЧНО? — запита надменно.
— Нещо такова. Сменям кон за офицер.
Няколко секунди Ленкер изучава новата обстановка върху виртуалната шахматна дъска. Сви рамене.
— Приема се. Не, не вярвам да е било БЕЗ ДА ИСКАТ. Планирана работа си е. Акт на агресия. Преди това дълго са разработвали нанотехниката в дълбока тайна — върна се към въпроса на страничния разговор.
Косможителят нямаше нищо напротив да бъбрят, докато играят. С дразнещо спокойствие, той каза: