Алексей се престори, че мисли над партията. Всъщност се мъчеше да подреди чутото в ума си. Искаше да зададе смислен въпрос, но се поддаде на обикновеното момчешко любопитство.
— Колко си голям сега? Пак ли колкото бълха?
— Учил ли си биология в училище? Колко е голяма една амеба?
— Брей!…
— По-едър съм. Мога да гледам амеби за домашни любимци — вместо хамстери. Тоест бях такъв, като ти се лепнах. Сега съм колкото твоя бивш и непрежапим Ка-Пе — един малък чайник.
Неволно Ленкер поклати глава.
— Не съм имал никаква представа за физическите размери на КП… — измърмори той.
— Великански е. Заради радиаторите си. Те му позволяват да е бърз, но не излишно — от него не се иска да обработва по терабайт в милисекунда… СИГУРЕН ли си, че искаш да местиш тъкмо ТАЯ пешка?
— Защо не. Ако не хитруваш и не ускоряваш анализа си на вариантите, е добър ход.
— Хм. Не е зле. Никак не е зле… Впрочем спокойно би могъл да упрекваш МЕН за „вероломното“ инсталиране на Активните щитове по планетата. И последвалото нанозаразяване без предупреждение.
Алексей наостри уши.
— В смисъл? Защо теб?
— Защото в един момент проумяха какво съм направил. И се уплашиха, че мога да избягам при конкурентите им. При вас. Каквото и да приказват, те имаха етнически подход към проблемите и сметнаха, че съм русофил. И избраха най-логичната стъпка, при която ако не печелят, поне да не губят — пуснаха репликаторите на воля. Това е бил не толкова разумен, колкото принуден ход. Не са имали друг. Нарича се стратегия без загуба в теорията на игрите. Не е било заговор против вас конкретно и света като цяло.
Ленкер се почеса по тила през шлема. Събеседникът или има огромно самочувствие… или не лъже. И ако казва истината… трябва ли да му се ядосвам?
— А защо просто не са засекретили дълбоко изследванията си? Тотален мораториум върху конструиране на нанотехника — и край на проблемите!
— Когато се опитаха да наложат подобни забрани върху генетичните изследвания и човешкото клониране — да не би някъде да се постигна успех? Спряха ли бъзикните с гените? Не, Ленкер, веднъж ако нещо е изобретено, то рано или късно ще бъде открито отново, някъде другаде. Щом една лаборатория е постигнала нещо, въпрос на време е друга лаборатория в друга страна да постигне същото. И тогава предимството ще е в ръцете на другата страна. Искат или не искат, първите трябва да продължават — до край. От страх, че ще ги изпреварят. Процесът става стихиен, може само да се яхне провокираната вълна. И вече нищо не зависи от човешката воля, освен опитите да се минимализират негативните последици, поне донякъде да се канализира това, което ще се случи. Светът се справи горе-долу добре с тази задача. Само че не продължи по естествения път нататък, а се закова на място. Тури капак на тенджерата, но няма как да изключи котлона. А налягането расте. Или — по-сполучливо сравнение — затворил е джибри в бъчва, ферментацията е почнала, не може да се спре…
Минаха няколко минути в мълчание. Алексей се мръщеше под забралото, хапеше устни. С удоволствие би гризнал малко нокътя на показалеца си, вреден навик от курсантската школа. Нямаше как да стане, уви. Това не е като да се почешеш през бронята.
И уж старателно претегляше думите си, пък отново попита, воден повече от емоции, а не от пресметливостта си на офицер от специалните части.
— Как… как се казваш?
Комай въпросът смая миниатюрния космически жител.
— Това пък защо ти е?
— Ти знаеш името ми.
— Имаше го в паметта на КП.
Ленкер за малко да изпсува. А началниците казваха, че КП не пазел никакви лични данни! Мамка им! Това е положението в диверсионните войски — секретните данни са обвити в множество опаковки от дезинформация. Нормална практика — лъжи подчинения, не смей да го правиш спрямо началника…
Чу нещо като въздишка по интеркома.
— Ех, за колко още неща са те излъгали да знаеш…
Ленкер се обърка, но съвсем за кратко. Не, онзи не чете мислите. Просто е проницателен, мръсникът.
— И все пак? — настоя на своето. — Името ти.
— Хм. Е, щом се отказах да те наказвам за извършените от теб убийства, защо не? Само че искам честната ти дума на потомствен офицер, Алексей. Искам обещание, че ще ми помогнеш да възмездя стореното от теб спрямо Аврория. Това ще е твоето изкупление. Не съм съдия, още по-малко екзекутор.
Ха такааа… Вербовка? Дали все пак феноморфът не е панфедерален диверсант?
— А по-конкретно?
— На първо време, да измъкнем семейството ти на сигурно място — невинно рече гостът. — Знам с какво те държат лоялен, Ленкер. А после — да поправим някои несправедливости по света…