Илюзорна сухота в устата. Алексей облиза устни, макар това да не бе нужно — наноприсадките не позволяваха емоциите да предизвикват сериозни соматични отражения.
— Прието по принцип — каза накрая сдържано. — Но нищо не обещавам, преди да чуя конкретния ти план.
Феноморфът мълчеше твърде красноречиво и диверсантът отстъпи с неохота.
— Смятай, че вече сме нещо като партньори. И така, да се представя — Алексей Ленкер.
Феноморфът не отвърна веднага.
— Добромир. Добромир Сантов. Вземам ти коня, че много взе да знаеш.
5.
Природен парк, регион Европа, Панфедерация
12 септември 2071, събота — година XXXI от Пробива
— Стазираха ни по едно и също време.
— Нещо друго, повече информация? — поинтересува се филип.
Атанас се намръщи.
— Само толкова засега мога да ви кажа.
Филип извинително вдигна вежди и разпери длани настрани.
— Нямаме никакви сведения за лицето Добромир Сантов — безизразно каза Лидия. — Освен че наистина сте били подложени на принудителна стаза по едно и също време. Тук, в тази вила.
Кремен с удивление се озърна към колежката си.
— Ти знаеш нещо — вкопчи се с поглед в нея Атанас, свивайки конвулсивно юмруци.
Главата й бе наведена почти виновно.
— Нямам право да разкривам маркирана по определен начин информация от Архивите. Което е равносилно на това да не знам. — Тя вдигна очи към Атанас. — Не забравяйте, че не съм човек все пак.
Настръхналият Атанас остана свит като от студ или като преди скок още малко, сетне се отпусна. Лудите пламъчета в очите му угаснаха.
— Извинявай. Жалко.
Възцари се кухо мълчание. Атанас намери сили пръв да го наруши, като се въздържа да изръси плитка шега с пластмасова усмивка на уста. Вместо това помоли с малко уморен тон:
— Филипе, ти спомена, че страната ни отдавна не е просто европейска провинция, а федерална единица в рамките на по-голяма държава. Кажи нещо за това. Без да е много пространно, почвам да не мога да се концентрирам.
— Ако искаш да си починеш, ще дойдем утре — предложи адвокатът.
— За последно, на изпроводяк. То се и свечерява вече… само няколко думи за това как изглежда политическата карта на света.
Филип облегна лакът на коляното си и вдигна китка до нивото на очите си, обърна я с длан нагоре. Над дланта се появи кълбо колкото едра ябълка, стегната от мрежичка меридиани и паралели.
— Служебен смартуер, нанолазери в кожата — поясни произхода на холограмата той. — Може да се купи като личен нимплант, но специално на мен не ми трябва.
Кълбото се превърна в планетата Земя, гледана от космоса — възхитително синьо бижу с петната на континентите и бели паяжинки и завъртулки на облаците. Сенчестата страна искреше от карфичени светлинки. Естествено, сянката не се дължеше на истинското залязващо слънце, просто така бе изписана холограмата. Тя стана на глобус с бледосини океани и разноцветни кръпки — държави.
Не бяха останали много такива.
Панфедерация. Евразийски блок, противно на наименованието плъзнал цвета си по севера на Африка. Южно сдружение. Екстериториални зони. Гранични бариери.
— Повечето от границите са непроницаеми, Бариерите са вдигнати практически до космическото пространство. Непроницаеми за хора и управляеми наномашини. Не пускат и животни, срещу което непрекъснато протестират еколози специалисти и доброволци природозащитници. Само въздух, влага, светлина — за да не ги съборят Активните щитове като фактор, пречещ на глобалната атмосферна циркулация и застрашаващ екологичното равновесие. Зад тези Бариери има области, в които изобщо не знаем какво става в действителност. Блокът се състои от Руската федерация, Китай и Халифата. И понеже споменах пак за АЩ, държа да подчертая, че тъкмо управниците на Блока упорито не вярват, че активната защита е „ничия“ и независима. Панфедерацията е унитарно обединение на регионите Европа, Северна Америка, Австралия, части от Африка…
Разделен свят, помисли си Атанас. Настроението му се разваляше. Ето в какъв свят възкръснах — планета с непроницаеми чак до над стратосферата гранични линии.
Как се ходи в чужбина тогава? Ами търговията?
Попита.
— Търговията в условията на новия световен ред не е материална, а информационна, Бариерите не са пречка за нея.
— И няма ли поне… туристи?
— От основните супердържавни формации само ние имаме свободен допуск на туристи и ограничен прием на емигранти. В Блока пък се влиза единствено с херметични смартмобили, бронирани като нанополигон и с едностранно прозрачни стени. Наричат ги круизъри, често са многоместни, за да са по-малко на брой, поне други съображения на властите в Блока за такива мерки не са ми известни. Официално те се аргументират, че Панфедерацията използва туристите, за да засява територията на Блока с шпионски смартуер.