— Прави ли го?
— Че защо? Какво има там принципно по-различно, освен обществения им режим, от нещата тук? Просто се опитват да се самоизолират. А там нарушенията, за които все говориш, са неизмеримо повече.
Атанас премълча.
— Държавата в отделните страни на Евразийското съглашение не е приела положението, че ролята й е да бъде водач към едно бъдеще, в което функциите й ще станат излишни поради естествени причини. Управляващите там не искат да изпускат властта, стремят се да съхранят едно статукво, което им е изгодно. Естествено такова поведение от тяхна гледна точка изобщо не е ирационално, напротив. Ние пък според тях се правим на нещо, което не сме, а в действителност кроим планове за поглъщането им…
Атанас въздъхна.
— Значи няма да имам късмета да ида да видя с очите си Ермитажа в Петербург и Кремъла в Москва. Нито Китайската стена. Самарканд. Пирамидите. Все неща, за които нямах време… преди.
— Защо не? Но от борда на круизър — ще те возят като чумав по строго регламентирани маршрути. Аз съм ходил — Кремъл наистина е красив, и то не само Московския, но и Рязанския, Ярославския, Владимирския… има още над двеста обекта за посещение. И Великата стена също дават да я видиш. Но Самарканд… — Филип провери върху глобуса. — Самарканд е на територията на Халифата, а те не допускат неверници. Приемат само хора, готови да се приобщят към исляма в този му вид, който се практикува там… и да не се върнат повече. Затова вече почти няма панфедерални граждани от мюсюлманско вероизповедание, желаещи да идат на хадж там. Нямаме сведения какво става с бившите ни граждани, както и малко е известно за положението в Халифата изобщо. Сред оскъдните известни факти е и нещо тъжно — египетските пирамиди ги няма вече. Унищожени са като творения на шейтана, сатаната. И това се знае, защото теократите от Халифата ни позволиха да го видим, демонстрираха го.
Атанас си спомни за варварското разрушаване на гигантските скулптури на Буда от фанатици в Афганистан — беше по времето на неговата „календарна“, както я наричат вече, младост.
— Нима от космоса нищо не се вижда? Няма ли сателити, космически станции?
— Хоризонталните аерозолни нанозавеси пречат.
— Аха…
— Има спътници и няколко станции, разбира се…
— Няколко? — слиса се Атанас. — Очаквах да са милиони. Космически градове, селца и дори отделни орбитални чифлици и имения. Та даже и извънземни колонии! Филип! Няма ли такива неща?!
— Може и да са… милиони. Но не са около Земята. Няма данни и за поселения на Марс и Луната… може да е ефект от нанокамуфлажни завеси, разбира се…
— Момче, мънкаш! Панфедерацията не праща ли заселници в космоса?!
— Това е… постигнато е обществено съгласие, че колонизацията на космоса е… следващ, по-отдалечен във времето етап от Прехода… — смотолеви адвокатът. — Блокът, естествено, също губи контрол при всеки опит да основе колония и затова се отказаха. Сдружението се самовъзпира, вероятно самите редови граждани се страхуват да излизат в безвъздушното пространство. Така че, освен отделни малобройни емигранти, все по-често самотници, по-рядко на групи…
Атанас го гледаше с широко отворени очи, потресен и възмутен. Имаше вид на човек, който всеки миг ще избухне — минимум в проклятия, ако не нещо повече. Но не би. Лудешките отблясъци отново угаснаха в зениците му. Той пак се сви на пейката, кръстосал ръце и вече наистина в унило настроение.
— Можех да се досетя — каза глухо, ограничавайки се само с този коментар. — А какво е „нанополигон“? Не ми е познат терминът.
— Официално се именува „Клоуз Асемблер Лаб“, затворена асемблерна лаборатория. Това е…
— Знам го, знам. Благодаря. „Нанополигон“ е доста сполучливо казано. И последното, сега се сетих… аз имам ли някаква сметка от тези… уникредити?
— Имаш, естествено. А ако, тоест КОГАТО спечелим иска за компенсация, ще се сдобиеш с още повече.
— О… благодаря. Ще стана богат! — пошегува се вяло.
— Тъкмо ще ни платиш добър хонорар — отвърна му в тон Филип.
— Не ви ли плаща държавата? — учуди се Атанас.
Адвокатът-настойник го погледна с мек укор.
— Не сме държавни служители, нито „социално заети“. Държавата ни начислява суми само за общественополезните ни ангажименти. Останалото е предприемачество, услуга. Не сме социализъм! Панфедерацията се придържа към философията и доктрината на свободния пазар, съобразени с новите условия.