— … помниш и професията ми, и над какво работех…
Да, разбира се. Работеше в лаборатория на компания, провъзгласила, че до четвърт век ще преобрази света до неузнаваемост. Нанотехника. Сантов май беше физикохимик или молекулярен биолог. Планираше да създаде програмируема материя, която да манипулира със същата лекота, с каквато се преобразяват виртуалните обекти в един компютър. „Умно“ вещество. Включително и органично такова.
— … така че — ето…
Гостенинът сложи на масата синьо-бяло-лилаво картонче с размери и дебелина на визитна картичка. И би приличало на такава, но в средата му имаше издутина като на блистер с хапче, само че с празно запечатано гнездо. Под гнездото личаха преливащи се букви: NERI. Когато се вгледа, Атанас различи, че по цялата повърхност на „визитката“ са напечатани по-дребни и фини надписи — Nano Engine Research and Inculcation.
— Да имаш компютър тук? Нека и със стар дизайн, хард клавиатура и монитор?…
Домакинът съчувствено-иронично разпери ръце.
Гостенинът се ухили.
— Шегувам се, разбира се. Това е информационен пакет, той сам си осигурява прочитане… — Протегна ръка към картончето, тя увисна за миг във въздуха, а после се отдръпна.
— Нещо не е наред?
— Не, гледай.
Над картончето цъфна холографски многостен с надписи по повърхностите му. Бяха на арабски.
Сантов не се смути, разсмя се.
— Момент… ето. Смартуерът поддържа всички възможни езици… Ето така.
Пръстите му се потопиха в многостена и наименованията на опциите елегантно се промениха в разбираеми… и смущаващи. Едните стени мъждукаха оранжево и носеха маркер „Външни (ЕКСТРА) опции“:
| Ариадна (категории: 30) | Нарцис (категории: 50) | Хестия (категории: 70) |
| Полидевк (категории: 10) | Деметра-Артемида (типове екосфера: 5000) | Хефест (категории: 75) |
| Мнемозина (Информарий) | ДИЗАСЕМБЛИРАНЕ (анализ; рециклиране; заличаване) | |
Другите, „Вътрешни (ИНТРО) опции“, меко фосфоресцираха в жьлто-зеленикаво:
| Асклепий — Хирон подсистема Персефона | ЕГИДА | параТанатос |
| СТИКС | Протей | София подсистема Евномия |
| Прометей | Хермес | Дионис подсистема Морфей |
Но трите най-горни, изтъкани от лазерна светлина триъгълни плочки сияеха виолетови и с бели букви известяваха:
| ИЗАЛАБ | ИНЖЕКТИРАНЕ |
| АГАТОС ДЕМОН — Съветник-Посредник | |
— Смартуер? — хвана се за последната чута дума Атанас, старателно опитвайки се да не изглежда объркан.
— На определено ниво миниатюризация компютърът като хардуер се слива с програмите си, това се има предвид под въпросния термин.
— Аха.
Сантов внимателно се вгледа в събеседника си.
— Знаеш ли — каза той с примирение, — май не бива така изведнъж да ти стоварвам всичко на главата…
— Освен че ми стовари самия себе си.
Гостенинът се престори на глух и продължи:
— … затова нека малко ти опресня паметта… И така. Сещаш ли се кога Джон фон Нойман формулира принципите на самокопиращите се машини?
— Ммм… през 1951-а.
— А структурата на ДНК кога е описана?
— През 1953 година от Уотсън и Крик. Да ми беше дал конспект преди изпита, професоре…
— Препитването свърши — намигна Сантов. — Именно откритията на фон Нойман и Уотсън и Крик поставят началото на стратегически преходния тип технология — имам предвид генното инженерство и биотехнологиите. А през 1974 година Норо Танигучи описва техника, която ще борави с отделни атоми и молекули. Нарича я нанотехнология. Наномашините на практика представляват молекулни машини. Те функционират…
Атанас изведнъж ясно си припомни, че преди двайсет и кусур години Сантов приказваше с отчетлив и дразнещ ухото английски акцент. Сега в говора му това не се забелязваше. Вдигна ръка, за да го прекъсне.
— Май сме водили вече тази беседа.
— Именно! — зарадва се Сантов. — Но позволи ми да довърша. Природни биомашини са общо казано рибозомите, ферментите и хормоните. Първите строят белтъци по програма, кодирана в РНК, която пък не е нищо друго, освен транскрибирано копие на клетъчната ДНК. Копирането се извършва от произведените от рибозомата други биомашини — ферментите, които наброяват огромно множество и отговарят още за такива неща като промяна на структурата — често това е разрушаване на важни за жизнения цикъл на клетката белтъчни молекули. Хормоните пък предават сигнали, които казват на клетката в какво общо състояние да се намира и какво да е поведението й. Успехите на учените с манипулиране на биологичните молекулни машини още през 80-те години на миналия век бяха значителни, но представляваха едва начални стъпки към имитиране на работата на молекулните машини в естествения им мащаб. При все това бе синтезиран белтък със свойствата на токсин от пчелната отрова, модифицираха също така купища природни ферменти. През 1982 година в швейцарските лаборатории на IBM беше създаден растерен тунелен микроскоп — зонд, с помощта на който стана възможно подреждане по избран начин на отделни атоми. Четири години по-късно бе изработен и атомен силов микроскоп. През 1989 година Доналд Ейглер изписа с помощта на тази уредба абревиатурата IBM, подреждайки атоми на ксенон като детски кубчета. А преди това, през осемдесет и пета, излезе книгата на Ерик Дрекслер „Машините на съзиданието“, в която се обърна внимание на проблемите, свързани с развитието на нанотехниката. С една дума, по онова време вече са били налице потенциалните възможности за построяване на изкуствени наномашини — било с помощта на атомни зондове, било чрез препрограмиране на рибозоми. От нанороботите се изискваше да съчетават в себе си качествата на рибозомите, да обединяват действието на ВСИЧКИ ферменти и хормони, взети заедно… и да не са изградени от белтък. Белтъчните полимери не са удобни от инженерна гледна точка като материал, защото, например при изсушаване, наномашините престават да функционират, сваряват се при висока температура, повреждат се от радиация, разграждат ги химикали…