Под различни форми неговата теория просъществувала чак до края на бълк-епохата.
Малтус е бил прав — ресурсите винаги са ограничени. Само че баницата не остава същата. На практика проблемът с гладуващите не е проблем на липсата на баници, а проблем в разпределението им. Оттук се родили идеите за равно разпределение на благата — утопична социалистическа идея, възможна за осъществяване само в концентрационен лагер. Част от света потърсила други начини.
Затова било естествено да се вземат мерки за контрол над раждаемостта и гъвкав подход при разпределението на ресурсите.
Нанотехниката привидно решила с един замах проблема на нарастването на населението — хората с наноимпланти, фактически дългожители, като че ли нямали мотив да се размножават безогледно. А баниците се синтезирали направо от въздуха и калта.
Малтус е прав — ресурсите дори при пестеливост и съзнателно отношение на отделните хора, при отказ от излишества, пак няма да стигнат.
Временно отлагане на кризата е излизането в космоса. В огромното пространство като че ли по̀ може да се постигне динамично равновесие между гърлата и баниците. Значи Малтус все пак е сгрешил? Бъдещето ще покаже.
Космосът, по-специално Близкият космос, е наистина обширно място. Пълен е с планети. И в същото време се състои от празнота. Самата Слънчева система, която е само нищожен къс от вселената, ако би имала размерите на средна човешка стая, не би се забелязала от обитателя на помещението, освен ако не му направи впечатление искрицата на смаленото Слънце. Искрица колкото глава на топлийка.
Но планетите не са най-удобното място за живеене. Атмосферите често са отровни или липсват. Гравитацията затруднява свободното придвижване, ограничава изграждането на различни конструкции, които да не са прекалено сложни. Земята е само една, останалите светове хич не се славят като много благоприятни за заселване, дори с помощта на нанотехника. Предполагат наистина сложни проекти, както съвместни усилия на голям брой хора или поне допитването до мнението им, след като ще живеят там, но особено належащо е наличието на организираща сила, сиреч държава, а тъкмо държавата през новата епоха е загиващо явление. Много по-удобни за колонизиране са дребните парчета материя, известни като метеорити и астероиди. Трилиони тонове вещество. Скална маса, често съдържаща съединения, подобни на нефтени шисти. Вода. Желязо, никел и кобалт. Редки елементи, които на Земята се намират твърде дълбоко — в горещата мантия при високо налягане. Астероидите са богати на метали от платиновата група, съдържанието им е по-високо от това в земната кора. Сведението е за онези, които биха искали да си направят тоалетна чиния от чисто злато. И най-важното предимство на астероидите — прозрачният вакуум не спира потока енергия от Слънцето. Пустото пространство е доста по-безопасно място от мразовитите урагани на Юпитер, Сатурн и Уран или киселинните дъждове на нажежената Венера, стопените вулканични пустини на Меркурий, криогенния ад на Нептун, серните гейзери на Йо, мрачния бездънен океан на Европа… Впрочем, тъкмо там не е лошо да се живее. Стига да си го хареса достатъчно сплотена и солидарна общност от съмишленици и приятели.
В космоса сблъсъците между дребни тела вече са по-скоро изключение, отколкото правило, дори в астероидния пояс между орбитите на Марс и Юпитер. Филмовите кошмари, при които совалки лавират сред премятащи се в пространството скали, повече отиват на обстановката ВЪВ вътрешността на Сатурновите пръстени, но пък пръстените на Уран и Юпитер можеш да ги прекосиш по права линия и е напълно вероятно да не ти се наложи да маневрираш. Иначе да, прелитат дребни метеорити, но те НАИСТИНА са редки скиталци в колосалните обеми на Слънчевата система. Радиация и високоенергийно лъчение? Има си начини за надеждна защита — черупки от скална маса, наситена с тежки метали, електромагнитни полета, подсилен противорадиационен смартуер. За сметка на това обитаването на открития космос значи — простор, възможност за безпрепятствено маневриране и комуникация. А и вакуумът е идеална среда за повечето производствени процеси, при които се държи на чистотата на продукта. Колонизирането на един голям метеорит поради неговата компактност е по силите на един-единствен човек, снабден с подходящи репликатори, при това — в разумен срок. От момента на стъпването върху огромния къс планина до построяването на удобно жилище минават броени дни или даже часове, минути. За седмици или няколко месеца астероидът се превръща в орбитална станция с всички достъпни за фантазията и асемблерните комплекси удобства. Има място за милиони и милиони Малки принцове. Място за милиони и милиони космически обиталища, уютни и независими от никого, освен от волята, желанията и прищевките даже на собствениците им.