И всеки, стига да иска, може да захлупи своята роза да не я изяде някоя заблудена овца, както и да наблюдава по двайсет и повече залеза за един ден.
Затова космическите емигранти се насочиха към астероидите. Освен всичко друго, те много по-лесно се крият от нежелани погледи. А я скрий един Марс, една Луна, един Титан!
— Двайсет и един астероида с диаметри по около десет километра — обяви Сантов.
Алексей машинално кимна. Той също се беше включил към оптиката на капсулата.
— За бомбардировка на Земята? — предположи.
— Категорично не! По-скоро карантина… Дайсънова сфера. В случая — дантела. Би била дебела около милиметър, ако ще е плътна…
— Не ми прилича на непреодолима преграда.
— Не е. Но ще предупреждава за излизане на апарати като твоята капсула. Нищо чудно дори да ги задържа.
— Случайни метеорити и микрометеорити ще я направят на решето тая сфера.
— Тя си Е решето. А и ще се самовъзстановява, предполагам, че е сто на сто смарт… Алармена инсталация.
— Ще я разрушат, докато се строи! — възрази отново Алексей. — Няма да седят със скръстени ръце — нито Блокът, нито Панфедерацията.
— Но тогава ще бъде открита война с феноморфите от астрополисите. И не забравяй, че поради липсата на доверие не следва да се очаква своевременно сътрудничество между Блока и Запада. Ще се намеси и Южното сдружение… Всичко това е предвидено от феноморфите, предполагам. О!…
— Какво?
— Няма да е сфера! Нито дантела! Твърде силно ще повлияе на падащата върху планетата слънчева енергия, ще засенчва светлината, може би дори до един процент. Няма да си го позволят, за да не предизвикат климатична катастрофа…
— Че защо да не си го позволят? Чудесна репресивна мярка.
— Защото ще пострадат невинните, Ленкер. А баш виновниците за пиратските нападения няма да бъдат засегнати.
— Така е, ще си опазят гъзовете. Смяташ феноморфите за толкова хуманни?
— ЗНАМ го, Ленкер. И не хуманни, тоя термин вече се осра тотално. Прецизни. Искат да накажат само отговорните за набезите. Да не мислиш, че не изпитват никакви чувства към Земята?
— О, сигурен съм, че изпитват. Много топли даже. Горещи. С температурата на плазма, от която никакви наномашини не спасяват.
— Те обичат Земята, диване такова. Не по-малко от теб и със сигурност повече от мен.
— Тогава за какво са докарали двайсет скалища? Почти трийсет трилиона тона. Демонстрация на сила? Ще искат да им предадат „пиратските“ главатари?
— Те са си пиратски главатари, няма нужда от ироничен тон за думата „пиратски“. Не, Ленкер, целта е същата, само че не по начина, който ми хрумна първоначално. Просто ще обвият Земята със…
— Сферичен пласт за сигурност като около астрополисите си. Милиард милиарди микроспътници.
— Именно. Чудя се защо не са го направили много по-рано.
— Пак няма да ги оставят да го довършат. Базите ни ще го горят с фокусиращи соларни огледала.
— И ще успеят да изпарят трийсет трилиона тона?
— Хм. Трудно, но не неосъществимо. Не целия пласт, само на отделни участъци… Да, при достатъчна дебелина на слоя другаде пробивите ще се запушват бързо. Колко, мислиш, че ще е дебела зоната, в която ще се съсредоточи основното количество орбити на микроспътниците?
— Знам ли? Хиляда километра.
— Охо! Значи ще ги ударят скоро, преди да са сколасали да ни затворят в хилядакилометрова черупка.
— Тпру, Ленкер! Спри коня! Ако Блокът почне да изпича микросателитите, небесата над Земята ще светнат, феноморфите със сигурност ще пуснат в ход най-жароустойчивите си наномашини.