— Надявам се, че гостите, които сме поканили, няма да разстроят Мисис — рече мистър Душкинг, когато се върна от работа и завари Мисис, настанена в долапа. — Дано си тръгнат по-рано.
Но взе, че се случи именно през тази нощ! Тъй като бяха поканили доста народ, Душкингови поднесоха нормална храна, обаче предвидливата мисис Душкинг постави пред Де Монови мелнички за черен пипер. Злобара си сложи толкоз много, че повечето гости се разхихикаха, но мистър Де Мон изобщо не си сложи черен пипер. И яде много повече, отколкото в собствената си къща.
Злобара задълбочено ръсеше с черен пипер плодовата си салата, когато в трапезарията влезе леля Иконом и прошепна нещо на мисис Душкинг. Мисис Душкинг сякаш се стресна, помоли гостите да я извинят за малко и излезе забързано. След няколко минути леля Иконом отново влезе и зашепна нещо на ухото на мистър Душкинг. Той също се стресна, извини се пред гостите и бързо напусна стаята. Гостите, които не кихаха, разговаряха учтиво. Леля Иконом влезе за трети път.
— Дами и господа — обяви тя драматично, — кученцата се появиха по-рано, отколкото ги очаквахме. Мистър и мисис Душкинг ви молят да имате предвид, че Мисис за пръв път става майка и има нужда от абсолютно спокойствие.
Настъпи пълна тишина, нарушена от приглушено кихане. След това гостите станаха, тихо вдигнаха наздравица за младата майка и напуснаха на пръсти къщата.
Всички, освен Злобара Де Мон. Когато излезе в коридора, тя се приближи до леля Иконом, която изпращаше гостите на вратата, и я попита:
— Къде са кученцата?
На леля Иконом и през ум не й мина да я осведоми, ала Злобара чу гласовете на Душкингови и хукна нагоре по стълбите. Този път беше облечена в черна копринена рокля с огърлица от перли и се бе наметнала със същото крайно семпло наметало от бял визон. По време на вечерята нито за миг не го бе свалила, макар че в стаята беше много топло (а пиперът — страшно лют).
— Толкова искам да видя малките кученца! — извика тя.
Вратата на долапа беше открехната. Душкингови бяха вътре и успокояваха Мисис. Три кутренца се бяха появили, преди леля Иконом да разбере какво става, когато занесла на Мисис питателна вечеря с пилешко месо.
Злобара разтвори рязко вратата и се вторачи в трите кученца.
— Та те са мелези! — възкликна тя разочаровано. — Нямат петна! Трябва да ги удавите — незабавно!
— Далматинците винаги се раждат чисто бели — поясни мистър Душкинг, като изпепели Злобара с поглед. — Петната избиват по-късно.
— Но дори и да бяха мелези, пак не бихме ги издавили — възмутено додаде мисис Душкинг.
— Много е лесно — каза Злобара. — Аз съм издавила не знам колко дузини от котенцата на моята котка. Тя вечно избира за баща някой жалък уличен котарак, та не си заслужава да ги оставя.
— Надявам се, че си й оставяла поне по едно котенце — рече мисис Душкинг.
— В такъв случай къщата ми досега да се е напълнила с котки. А вие сигурни ли сте, че тези отвратителни бели плъхове са чисти далматинци?
— Напълно сме сигурни — сряза я мистър Душкинг. — А сега ще ви помоля да си отидете. Мисис се разстройва от присъствието ви.
Мисис действително се бе разстроила. Макар Душкингови да бяха там, за да закрилят и нея, и дечицата й, тя се боеше от тази жена с черно-бяла коса, която я разглеждаше тъй втренчено. Горката котка, изгубила всичките си котенца! Тя никога, никога няма да забрави това! (И един ден щеше да е много доволна, че наистина не го забрави.)
— След колко време кутретата ще могат да оставят майка си? — продължи да разпитва Злобара. — В случай че реша да си купя едно!
— След седем-осем седмици — отвърна мистър Душкинг. — Но ние няма да продадем нито едно!
И той тръшна вратата на долапа под носа на Злобара, а леля Иконом я изпроводи до външната врата.
В това време леля Пудинг се опитваше да се свърже по телефона с Великолепния ветеринарен лекар, но той беше излязъл по друга работа. Жена му обеща да му предаде, щом се върне, и им заръча да не се притесняват — по всичко личало, че Мисис се справя много добре.
И така си беше. Вече и четвърто кутре се беше появило. Мисис изкъпа с език, мистър Душкинг го изсуши, а мисис Душкинг даде на Мисис да си пийне топло млекце. Кутрето сложиха при другите три в една плетена кошница, където Мисис можеше да ги държи под око. Скоро се показа петото, а след него и шестото, и седмото.