Тъй. Майка ми от друга страна би казала: „На дявола гласът е меден“. Но въпреки това седнах.
3
— Чувал ли си го тоя израз „вододелен момент“, приятел?
Кимнах. Не беше нужно човек да е учител по английски, за да го е чувал, даже не беше нужно човек да е грамотен. Това е едно от онези досадни езикови недоносчета, дето кабеларките редовно вкарват в новинарските си емисии, заедно с „към този момент“ и „както става ясно“. Но най-вбесяващото (което аз многократно и енергично бях критикувал пред явно отегчените си ученици) е напълно безсмисленото „някои хора твърдят“ или „мнозина вярват“.
— Знаеш ли откъде произхожда?
— Не.
— Картография. Вододел е даден терен, обикновено планински или горист, чиито води се отичат в една река. Историята също е река, не мислиш ли?
— Да, предполагам, че е така — отпих още малко от чая си.
— Понякога събитията, които променят историята, се простират нашироко, като обилен продължителен дъжд, падащ над един цял вододел, заради който в крайна сметка реката може да прелее от руслото си. Но реката може да се наводни и в слънчев ден. Достатъчно е да падне тежък проливен дъжд върху малка част от вододела. В историята също се случват такива внезапни порои. Да ти изреждам ли примери? Единадесети септември? Или когато Буш спечели срещу Гор през двехилядната година?
— Не можеш да сравняваш национални избори с внезапен порой, Ал.
— По принцип, може би не, но точно онези президентските избори са в отделна категория. Да речем, че имаш възможност да се върнеш във Флорида, през есента на двехилядната година и да похарчиш към двеста хиляди долара за каузата на Гор?
— Два малки проблема — отвърнах аз. — Първо, не разполагам с такива пари, и второ, аз съм гимназиален учител. Мога да ти разкажа всичко за болезнената концентрация на Томас Улф върху фигурата на майка му, но опре ли до политика съм като индианец в железница.
Той нетърпеливо махна с ръка, при което пръстенът от флота едва не изхвърча от кльощавия му пръст.
— Парите не са проблем. Засега ще трябва да приемеш това на доверие. А пък да си предварително осведомен обикновено е сто пъти по-добре от натрупания опит. Разликата във Флорида била по-малко от шестстотин гласа. Мислиш ли, че ще успееш да купиш шестстотин гласа в деня на изборите с помощта на двеста хиляди долара, ако се стигне до там?
— Може би — отговорих аз. — Вероятно. Ще потърся такива общности, където обичайно цари безразличие и чиито представители рядко гласуват — няма да е трудно да се намерят — и после ще им нарина пачките.
Ал се ухили, като разкри липсващите си зъби и болнави венци.
— Че защо пък не, в Чикаго така правят от години.
Идеята за купуване на президентството за по-малко от стойността на Мерцедес-Бенц седан ме остави безмълвен.
— Но когато става въпрос за внезапни исторически порои, вододелните моменти, които най-лесно се променят, са покушенията — извършените и предотвратените. Един невзрачен малоумник на име Гаврило Принцип застрелва ерцхерцог Франц Фердинанд Австрийски и ето ти го началото на първата световна война. От друга страна, Клаус фон Щауфенберг не успява да убие Хитлер през ’44-та — малко му остава, ама ядец — така че войната продължава и още милиони умират.
Вярно, и аз съм го гледал този филм. Ал продължи.
— Значи, за ерцхерцог Фердинанд и за Хитлер ние нищо не можем да направим, те са извън нашите възможности.
Мислех да му спомена, че не съм давал съгласие да говори от името на двама ни, но си замълчах. Чувствах се като човек, който чете много мрачна книга. Роман на Томас Харди, да речем. Знаеш как ще завърши всичко, но вместо това да развали удоволствието от четенето, то някак успява дори да увеличи вълнението. Като да гледаш дете, което засилва електрическото си влакче все повече и повече и е само въпрос на време то да изхвърчи на някой завой.
— Виж за единадесети септември, ако искаш да оправиш тая каша, ще трябва да почакаш четиридесет и три години. Дотогава ще си чукнал осемдесетака, ако изобщо доживееш.
Сега ми стана ясно защо джуджето държеше тексаското знаме. То явно беше сувенир от последното пътуване на Ал във времето.