— Ти дори не успя да стигнеш до ’63-та, а?
Той не отговори нищо, но и не отклони погледа си от мен. Очите му, които бяха изглеждали сълзливи и мътни в закусвалнята по-рано същия следобед, сега блестяха. Изглеждаха почти младежки.
— Защото за това става въпрос, нали? Далас, 1963 г.
— Точно така — отвърна той. — Аз трябваше да се откажа, но ти не си болен, приятел. Ти си здрав, в разцвета на силите си. Ти можеш да се върнеш и да го спреш.
Той се приведе напред и очите му не просто блестяха, те направо горяха.
— Ти можеш да промениш историята, Джейк. Разбираш ли? Джон Кенеди може да оцелее.
4
Известни са ми основните положения на трилъра като жанр — достатъчно трилъри съм прочел в живота си. Знам, че най-важното е постоянно да държиш читателя в напрежение и да го караш да се съмнява. Но ако изобщо сте научили нещо за моя характер въз основа на изключителните събития от онзи побъркан ден, ви е ясно, че аз исках да съм напълно сигурен. Кристи Епинг беше станала Кристи Томпсън (нали помните: момче среща момиче на терен на АА) и аз бях съвсем сам. Двамата нямахме дори деца, за чието попечителство да се борим. Бях добър в професията си, но бих излъгал ако кажа, че работата ми предлагаше кой знае какви предизвикателства. Единственото преживяване в живота ми, което може да мине за приключение, беше едно пътуване след колежа. С един приятел обиколихме на стоп Канада, но като се има предвид ведрия характер и отзивчивостта на повечето канадци, и това приключение не беше кой знае колко вълнуващо. А сега изведнъж ми се отваряше възможност да стана ключова фигура в американската, та даже и в световна история. Така че, да, да, да, много исках да бъда сигурен.
Но в същото време се страхувах.
— Ами, ако нещо се обърка? — допих си чая на четири големи глътки и ледените кубчета се удариха в зъбите ми. — Ако, да речем, успея да го спася, но това влоши нещата, вместо да ги оправи? Ами, ако се върна и открия, че Америка е под фашистки режим? Или, че земята е толкова замърсена, та хората трябва постоянно да носят газови маски?
— Тогава пак ще се върнеш — каза той. — Обратно на девети септември, ’58-ма, в дванадесет без две минути по обед. И така ще отмениш всичко, което се е случило. Нали помниш, всяко пътуване е първо.
— Добре, ами ако промените са толкова радикални, че твоята малка закусвалня изобщо не си е на мястото?
Той се засмя.
— Тогава ще се наложи да доизживееш живота си в миналото. И нима това ще е толкова лошо? Ти си учител по английски и пак ще можеш да преподаваш, ама изобщо няма да ти се наложи. Аз прекарах там четири години и натрупах цяло богатство. Искаш ли да знаеш как, Джейк?
Може би и сам бих се сетил, но предпочетох да поклатя глава отрицателно.
— Залози. Много внимавах, защото не исках да привличам внимание и особено не ми се щеше горилата на някой букмейкър да ми строши краката. Но пък ако знаеш предварително кой е победителят във всички значими спортни събития между лятото на ’58-ма и есента на ’63-та можеш да си позволиш да си внимателен. Не казвам, че ще можеш да си живееш като крал, защото това би било опасно. Казвам само, че нищо няма да ти пречи да живееш комфортно. И мисля, че закусвалнята още ще си е там. Беше си на мястото за моето връщане, пък аз промених доста неща. Всеки го прави. Даже само да идеш до магазина за хляб и мляко и променящ някак бъдещето. Чувал ли си за ефекта на пеперудата? Това е една научна фантасмагория, дето накратко се свежда до…
Тук той се закашля. За първи път, откакто бях влязъл. Грабна една попивателна кърпа от кутията, покри с нея устата си и се преви напред. От гърдите му се надигна отвратителен ръмжащ звук. Сякаш половината му вътрешности се бяха разхлабили и се удряха помежду си като блъскащите се колички в увеселителен парк. Накрая пристъпът свърши. Той погледна салфетката, направи гримаса, сгъна я и я изхвърли.
— Извинявай приятел, тая орална менструация е отвратителна.
— Леле боже, Ал!
Той сви рамене.
— Какво пък, ако сам не можеш да се шегуваш със себе си, какво ти остава? До къде бях стигнал?
— Говореше за ефекта на пеперудата.
— Вярно. Означава, че малки събития мога да имат големи, кажгоде, последствия. Идеята е, че ако някой вземе та убие пеперуда в Китай, четиридесет години по-късно — или пък сто — в Перу има земетресение. Това и на теб ли ти звучи толкова откачено, колкото на мен?
Наистина звучеше откачено, но аз се сетих за един от най-популярните парадокси на теорията за пътуване във времето и му го сервирах.
— Ами ако се върнеш и убиеш собствения си дядо?
— Защо, мамка му, ти е притрябвало да правиш такова нещо?