— Естествено — отвърнах аз раздразнен. — Убил го е един тип на има Джак Руби.
Но като се има предвид колко невеж се бях оказал по въпроса, Ал сигурно имаше право да се съмнява в знанията ми.
— Манчестър казва, че ако поставиш убитият президент в едното блюдо на везната, а Озуалд, окаяния скитник, в другото, те няма как да се уравновесят. Че ако искаш да откриеш някакъв смисъл в смъртта на Кенеди, трябва да добавиш нещо по-тежко. Което обяснява множеството различни теории на конспирацията. Например, че било дело на мафията — Карлос Марсело наредил убийството. Или КГБ. Или Кастро, който искал да си върне на ЦРУ, задето се опитали да го затрият с отровни пури. А има хора, които и до днес вярват, че е бил Линдън Джонсън, защото искал той да бъде президент. Обаче в крайна сметка — Ал поклати глава, — почти сигурно е, че Озуалд го е извършил. Нали си чувал за Бръснача на Окам?
Беше приятно поне в нещо да съм сигурен.
— Да, това е най-очевидната истина, понякога го наричат принципа на простотата: „При равни други условия, най-простото обяснение обикновено е правилното“. А ти защо не го уби в някакъв момент, когато не е бил на улицата с жена си и детето? Ти също си бил във флота. Когато разбра колко си болен, защо просто не уби гадината?
— Защото да си деветдесет и пет процента сигурен не е като да си напълно сигурен. Защото може и да беше нищожество, но беше глава на семейство. Защото след ареста му, самият Озуалд беше казал, че е бил само нечия пионка и аз исках да съм сигурен, че не лъже. Не мисля, че в тоя наш свят изобщо можеш да си сто процента сигурен в нещо, но аз исках да стигна поне до деветдесет и осем. Но и нямах намерение да чакам чак до двадесет и втори ноември, за да отскоча до Тексаското училищно книгохранилище, това вече щеше да е съвсем на ръба, поради една важна причина, която трябва да ти разкрия.
Очите му бяха изгубили блясъка си и бръчките по лицето му пак се бяха задълбочили. Беше страшно колко бързо се изчерпваха силите му.
— Записал съм всичко подробно, искам да го прочетеш. Всъщност, искам да го назубриш дума по дума. Ако обичаш, погледни върху телевизора, приятел. Ще ме прощаваш, ама не ми се мърда от тук.
На телевизора имаше дебела синя тетрадка. На корицата беше отпечатана цената й — двадесет и пет цента. Марката не ми беше позната.
— Какво е „Кресгис“?
— Веригата универсални магазини, известна като Кеймарт. Не гледай какво пише на корицата, важното е какво е написано вътре. Това е хронология на действията на Озуалд, а също и всички доказателства събрани срещу него, които впрочем няма да ти се наложи да четеш, ако приемеш моята дума по въпроса, защото ще спреш малкия негодяй през април ’63-та, повече от половин година преди Кенеди да отиде в Далас.
— Защо април?
— Защото тъкмо тогава някой се опита да убие генерал Едуин Уокър. Само дето той вече не беше генерал по това време. Лично Джон Кенеди го уволни още през ’61-ва. Генерал Еди раздавал на хората си сегрегационна литература и ги принуждавал да я четат.
— Него ли се е опитал да застреля Озуалд?
— Това трябва да разбереш. Оръжието беше същото, доказано е с балистична експертиза. Аз лично изчаках да мине стрелбата. Можех да си позволя да не се намесвам, защото знаех, че този път стрелецът ще пропусне. Куршумът закачил дървената рамка в средата на кухненския прозорец на Уокър. Не се отклонил много, но достатъчно. Куршумът буквално минал през косата му, а трески от разцепения обков одраскали ръката му. С толкова се отърва. Не казвам, че е заслужавал да умре — малко хора са толкова зли, та да заслужават да бъдат гръмнати от засада — но аз лично бих заменил Уокър за Кенеди по всяко време.
Почти не го слушах. Прелиствах тетрадката на Ал за Озуалд. Страница след страница бяха плътно изпълнени със записки. В началото почеркът беше съвсем четлив, към края не толкова. Последните няколко страници вече си личеше, че са писани от болен човек. Затворих тетрадката и казах:
— Ако беше успял да докажеш, че Озуалд е стрелял по генерал Уокър, това е щяло да сложи край на съмненията ти?
— Да, трябваше да съм сигурен, че е в състояние да направи такова нещо. Ози е лош човек, Джейк — както биха се изразили през ’58-ма, непрокопсаник — но да биеш жена си и да я държиш едва ли не като затворник, понеже тя не говори местния език, все още не означава, че си убиец. А има и още нещо. Даже да не се бях разболял от пустия му рак, знаех че няма да имам друг шанс да оправя нещата, ако премахнех Озуалд, а после се окажеше, че някой друг е стрелял по президента. Човек като чукне шестдесетака, вече не го търси, ако ме разбираш.