— Напълно ми е ясно как се чувстваш, Джейк, защото и аз бях в абсолютен шок първите няколко години. Знаеш ли какво значи да преживееш истински шок? Да слезеш по онези стълби посред януарския североизточен студ и да излезеш под яркото септемврийско слънце. Време като за риза с къс ръкав, нали?
Кимнах му да продължава. Цветът съвсем беше изчезнал от лицето му и кашлицата беше почти постоянна.
— Обаче, ако има достатъчно време, човек може да свикне с всичко. Така че, когато шокът най-после взе да отшумява, започнах да си мисля, че си има причина да открия заешката дупка. Точно тогава почнах да си мисля за Кенеди. И тук се връщаме на твоя въпрос от по-рано: може ли да се промени миналото? Аз не се тревожех от последствията, поне в началото, а само дали изобщо може да се направи. При едно от пътуванията ми до езерото Себаго взех нож и издълбах „Ал Т. от 2007“ на дърво близо до хижата, където нощувах. Когато се върнах тук, скочих в колата и отидох до езерото. Хижите вече ги няма — построили са хотел на тяхно място. Но дървото си беше там. Както и моят надпис. Остарял и загладен, но налице: Ал Т. от 2007. Така разбрах, че може да се получи. И тогава почнах да мисля за ефекта на пеперудата. По онова време в Лисбън Фолс е имало местен вестник, Лисбън Уикли Ентърпрайс. Библиотеката беше прехвърлила сканираните броеве от микрофилм в компютър през ’05-та. Това доста улесни нещата. Търсех новина за едно произшествие, случило се през зимата на ’58-ма. Съвсем конкретно произшествие. Бях готов да търся чак до началото на ’59-та, ако се наложи, но го открих още на петнадесети ноември, ’58-ма. Дванадесет годишно момиче на име Каролин Пулин било на лов с баща си отвъд реката в онази част на Дърам, която се нарича Боуи Хил. Към два следобед — било събота — един ловец от Дърам, Андрю Калъм стрелял по сърна в същата местност. Пропуснал сърната, но улучил момичето. Въпреки че тя била на четвърт миля от него, той я улучил. Често си мисля за това, да знаеш. Когато Озуалд пропусна генерал Уокър, той беше на по-малко от стотина метра от него. Но куршумът се удари в дървената рамка и пропусна. Куршумът, който парализирал момичето на Пулин изминал повече от четиристотин метра — много повече от разстоянието на изстрела, убил Кенеди — и пропуснал всяко дърво и всеки клон по пътя си. Даже връхчето на някой клон да беше закачил, сигурно щеше да пропусне момичето. Така че, да, често си мисля за това.
Точно тогава за първи път ми хрумна тая мисъл, как животът се обръща за миг. И не беше за последен път. Ал грабна нова попивателна кърпа, изкашля се, плю, хвърли я в коша. След това си пое въздух, колкото можа, и продължи. Не се опитах да го спра. Само слушах като хипнотизиран.
— Претърсих архива на вестника за материали с нейното име и открих още няколко истории. Завършила гимназията в Лисбън Фолс през ’65-та — година по-късно от връстниците си, но успяла — и после продължила в Университета на Мейн. Учила бизнес администрация. Станала счетоводител. Устроила се в Грей, на десетина мили от езерото Себаго, където ходех на моите миниваканции, и работела самостоятелно, без да е част от някоя фирма. Знаеш ли кой е един от най-големите й клиенти?
Поклатих глава.
— Джон Крафтс от Фолс. Скуиги Уитън, един от търговците в автомобилната къща, беше редовен клиент на закусвалнята и когато един ден ми каза, че си провеждат годишната инвентаризация и, че счетоводителката им е там в момента и преглежда бумагите, аз се постарах да ида дотам и да я видя лично. По това време тя вече беше на шестдесет и четири и… нали знаеш как някои жени се разхубавяват с възрастта?
Отговорих утвърдително, като си мислех за майката на Кристи, чието лице достигна пълния си потенциал чак около петдесетата й година.
— Същото важи за Каролин Пулин. Лицето й има класически черти, каквито особено биха се харесали на някой художник от преди двеста, триста години, а косата й е дълга и съвсем бяла и тя я носи спусната по гърба.
— Човек ще си помисли, че си се влюбил, Ал.
Беше му останала достатъчно сила да ми вдигне среден пръст.
— Освен това беше в изключителна форма. Което не е чудно, де — неомъжена жена, която всеки ден сама се прехвърля в количката си, прехвърля количката в специалния бус, който кара, прехвърля себе си в и от леглото, в банята и така нататък. Скуиги каза, че съвсем сама се грижела за себе си. Бях впечатлен.
— И реши да я спасиш? Като един вид тест.
— Слязох в заешката дупка, но този път останах в хижата в Себаго повече от два месеца. Казах на собственика, че чичо ми е умрял и ми оставил малко пари. Това трябва да го запомниш приятел — богатият чичо, дето се е поминал е чудесно обяснение. Всички ти вярват, защото всички се надяват да се случи и на тях. И така дочаках петнадесети ноември, ’58-ма. Изобщо не се занимавах с Пулинови. Като се има предвид идеята ми за Озуалд, много повече ме вълнуваше стрелецът, Калъм. Бях го проучил и знаех, че живее на около миля от Боуи Хил, близо до старата житница на Дърам. Реших да отида там преди да е тръгнал за гората, ама не стана точно така.