— Продавате ли куфари?
— О, трябва да ми се намират няколко. Не повече от към двеста. Върви в дъното и потърси вдясно.
— Ако си купя един, може ли да го оставя тук за няколко часа, докато пазарувам?
— Отворено е до пет — отговори той и вдигна лице към слънцето. — След това не отговарям.
4
Размених два от автентичните долари на Ал за един кожен куфар и го оставих до тезгяха на битника. След това се върнах на Главната улица, като куфарчето все така се удряше в крака ми. Надникнах в Зелената витрина — продавачът седеше до касата и четеше вестник. Моят нов познайник с черното палто не се виждаше никакъв.
Нямаше как човек да се изгуби в търговския район, той се простираше само върху една пресечка. Три или четири витрини след Кенебек Фрут открих бръснарницата на Баумър. На прозореца се въртеше типичният бръснарски пилон с червено-бяла спирала. До него се мъдреше политически плакат на Едмънд Мъски. Аз си го спомнях като прегърбен старец, но в тази версия той изглеждаше твърде млад дори да гласува, камо ли да бъде избран на какъвто и било пост. На плаката пишеше: „Изпратете Ед Мъски в сената, гласувайте за Демократите!“. Най-долу някой беше добавил бяла лента, на която на ръка беше написано: „Казваха, че няма как да се случи в Мейн, но ние успяхме! Следва: Хъмфри през 1960 г.“
Вътре двама старци седяха до стената и си чакаха реда, докато трети старец го подстригваха. И двамата изчакващи пушеха като счупени печки, както впрочем и самият бръснар (Баумър вероятно), примижал с едно око срещу издигащия се дим. Четиримата мъже до един ме изгледаха по начин, който ми беше напълно познат: не съвсем недоверчивият преценяващ поглед, който Кристи беше нарекла „Янки взор“. Хубаво беше да знам, че някои неща не са се променили.
— Аз не съм от града, но съм свой — казах аз. — Цял живот гласувам за Демократите — и вдигнах ръка все едно да се закълна.
Баумър изръмжа развеселен. От цигарата му се поръси пепел. Той я тръсна от престилката си и тя падна на земята, където се виждаха няколко угарки, смесени с отрязаната коса.
— Харолд, ей там, е републиканец. Гледай да не те сръфа.
— Че откъде зъби за ръфане у Харолд — отвърна един от другите двама и всички се засмяха.
— Откъде си, господине? — попита републиканецът Харолд.
— Уисконсин — казах аз и взех един брой на „Мъжки приключения“, за да избегна по-нататъшни разговори. На корицата някакво азиатско изчадие с камшик в ръката си с ръкавица приближаваше очарователна блондинка, вързана на стълб. Заглавието към илюстрацията гласеше: „Японски секс робини в Пасифика“. Миризмата в бръснарницата беше идеална комбинация от талк, афтършейв и тютюн. Докато Баумър ме привика на стола, аз вече се бях задълбочил в историята за секс-робините, която се оказа далеч от вълнуващата илюстрация на корицата.
— Май бая път си видял, господин Уисконсин? — попита бръснарят докато ме увиваше с бяла пелерина отпред и хартиена яка около врата.
— Да, доста — отговорих откровено.
— Ами, ето те в божията земя. Колко да я скъся?
— Толкова, че да не приличам на… — за малко да кажа „хипи“, но Баумър нямаше да знае какво е това. — … битник.
— Май си я оставил да израсте — той започна да кълца с ножицата. — Още малко и ще замязаш на оня педал, дето държи Веселия бял слон.
— По-добре да не се стига до там.
— Тъй ами, то оня не е за гледане.
Когато Баумър приключи, той напудри врата ми, попита ме дали предпочитам масло Виталис, Брилкрийм или Уайлдрут Крийм и ми взе четиридесет цента.
Според мен, съвсем изгодна цена.
5
Моят депозит от хиляда долара в местната банка Хоумтаун Тръст не учуди никого. Прясно избръсната физиономия вероятно помогна, но най-важен беше фактът, че това общество все още държеше пари в наличност и плащаше в брой, а кредитните карти бяха новост, вероятно приемана с огромно подозрение от предпазливите Янки. Неописуемо красива касиерка с коса, вдигната нагоре в пищни букли и медальон около врата, преброи парите ми, вписа сумата в дневника, а после извика помощник управителя. Той ги преброи втори път, провери дневника и после ми издаде разписка, която удостоверяваше депозита и наличността в новооткритата ми банкова сметка.
— Ако позволите, господин Амбърсън, това е твърде голяма сума за разплащателна сметка. Защо не си откриете спестовен влог? В момента предлагаме три процента сложна лихва, начислявана на тримесечие — докато говореше, той широко разтвори очи, за да натърти колко добра сделка ми предлага. Приличаше на стария кубински водач Хавиер Кугат.