— Благодаря, но ми предстои да се разплащам по една голяма сделка — казах аз и снижих глас. — Приключвам покупка на имот. Поне се надявам да я приключа.
— Късмет — отвърна той и също тъй поверително снижи глас. — Лорейн ще ви приготви чековата книжка. Петдесет чека достатъчни ли ще са?
— Петдесет ще свършат работа.
— По-късно можем да ви отпечатаме персонализирани чекове с вашето име и адрес — той повдигна вежди и превърна изречението във въпрос.
— Ще имам работа в Дери. Ще държа връзка.
— Чудесно, можете да ме откриете на Дрексел осем четири-седем-седем-седем.
Нямах представа за какво говори, докато той не ми плъзна визитката си през прозореца на гишето. На нея беше отпечатано Грегъри Дюсен, Помощник управител, а също телефонният номер Дрексел 8–4777.
Лорейн ми донесе чековете и чекова книжка от имитация на крокодилска кожа, в която да ги прибера. Благодарих й и ги пуснах в куфарчето си. На вратата се спрях за момент и погледнах назад. Две касиерки работеха на сметачни машинки, но иначе повечето транзакции се извършваха с ръчно написани документи. Хрумна ми, че с някои дребни изключения, Чарлз Дикенс би се чувствал тук като у дома си. Освен това ми хрумна, че да се живее в миналото е малко като да се живее под вода и да се диша през тръба.
6
Купих си дрехите, които Ал ми беше препоръчал, в магазина за мъжко облекло Мейсънс и продавачът ме увери, че с удоволствие ще приемат чек, стига да е издаден от местна банка. Благодарение на Лорейн, това не беше проблем.
Обратно във Веселият бял слон битникът ме наблюдаваше мълчаливо докато прехвърлях съдържанието на три пазарски чанти в новия си куфар. Когато го затворих, той най-после се обади.
— Странен метод за пазаруване, мъжки.
— Сигурно — съгласих се аз, — но пък и светът е странно място.
Той удостои отговорът ми с усмивка.
— По мое мнение си напълно прав. Дай лапа, Джаксън — той ми протегна ръка с дланта нагоре.
За момент не разбрах какво означава това, както в началото не бях разбрал какво означава думата Дрексел, последвана от разни цифри. После си спомних „Момичето от автомобилната писта“ и разбрах, че битникът ми предлага петдесетарската версия на поздравителен жест. Прокарах длан по неговата, при което усетих и топлината, и потта и пак си помислих: „Това е истинско. Това се случва.“
— Ето ти я, мъжки.
7
Прекосих улицата обратно до Тайтъс Шеврон като размахват новозаредения си куфар в едната ръка и куфарчето в другата. В ’11-та, откъдето бях дошъл, сутринта едва преваляше, но аз вече се чувствах изморен. Между бензиностанцията и автокъщата имаше телефонна будка. Аз влязох и затворих вратата след себе си. Над старомодния телефон имаше надпис: „Помнете, телефонните разговори сега струват само десет цента. Благодарение на МА Бел.“
Прелистих страниците с обяви в указателя и открих реклама за Лисбън Такси. На картинката се виждаше анимационна кола с очи вместо фарове и голяма усмивка на мястото на решетката. Обявата обещаваше „Бързо и любезно обслужване“. На мен поне ми звучеше добре. Порових за дребни монети, но преди това докопах нещо, което трябваше да съм оставил у дома — мобилния си телефон Нокия. По стандартите на годината, от която идвах, той беше антика и аз все се канех да си купя Айфон, но тук това апаратче нямаше никаква работа. Ако някой го видеше, ме чакаха сума въпроси, на които нямах отговор. Натиках го в куфарчето. Засега можеше да остане там, но скоро трябваше да се отърва от него. Да го разнасям наоколо би било като да нося активирана бомба.
Открих едно десетаче, пуснах го в отвора и то директно мина през апарата и падна в отвора за ресто. Извадих го и с един поглед разбрах какъв е проблемът. Както и Нокията, десетачето идваше от бъдещето, беше с обикновено медно покритие, по-скоро пени с претенции. Извадих всичките си монети, порових из тях и намерих десет цента от ’53-та. Вероятно бяха част от рестото за безалкохолната бира. Понечих да пусна монетата, но тогава ми хрумна нещо, от което кръвта ми се смрази. Ами като десетачето от ’02-ра беше заседнало в телефона, вместо да падне обратно? И ако техникът на АТТ, обслужващ обществените телефони в Лисбън Фолс, го беше открил? Сигурно би си помислил, че това е шега. Просто нечий сложен трик.