Обаче нещо се съмнявах, че щеше да стане така. Монетата изглеждаше прекалено истинска. Той щеше да я покаже на други хора, можеше дори да я споменат във вестника. Този път ми беше провървяло, но следващият можеше да нямам такъв късмет. Трябваше да внимавам. И пак се сетих за мобилния си телефон с нарастваща тревога.
После пуснах монетата с дата 1953 г в отвора и чух свободния сигнал в слушалката. Набрах номера бавно и внимателно, като се чудех дали някога съм ползвал телефон с шайба преди. Вероятно не. Всеки път, когато пусках шайбата, телефонът издаваше странен дрънкащ звук, докато тя се въртеше обратно. Женски глас каза:
— Лисбън Такси, където километражът винаги е ваш приятел. Как можем да сме ви полезни?
8
Докато чаках таксито, разгледах колите в автосалона на Тайтъс. Вниманието ми привлече един Форд кабрио от ’54-та, според надписа под хромирания фар от страната на шофьора, модел Сънлайнър. Имаше съвсем истински полубели гуми16 и оригинален брезентов гюрук, който готините пичове в „Момичето от автомобилната писта“ биха нарекли „чергило“.
— Никак не е лоша, господине — обади Бил Тайтъс зад гърба ми. — Фучи като горски пожар, лично ти гарантирам.
Обърнах се към него. Той се бършеше в червен парцал, който изглеждаше също толкова мръсен, колкото и ръцете му.
— Има малко ръжда по бронята — отбелязах аз.
— Е, ами да, то в тоя климат… — и той сви рамене, сякаш да каже: „Какво да се прави?“ — Важното е, че двигателят е тип-топ, а гумите са почти нови.
— Осем цилиндров двигател?
— У-образен блок — отвърна той и аз кимнах, сякаш разбирах за какво говори. — Купих го от Арлийн Хадли от Дърам, след като мъжът й се помина. Ако не друго, Бил Хадли поне знаеше как да се грижи за автомобил. Само дето ти не ги познаваш, понеже не си тукашен, нали?
— Не, от Уисконсин съм. Джордж Амбърсън — протегнах ръка.
Той поклати глава и по устните му пробягна усмивка.
— Радвам се да се запознаем, господин Амбърсън, ама не искам да те омацам с грес. Считай, че съм я стиснал. Та ще купуваш ли или само им се радваш?
— Още не съм сигурен — отговорих, но това беше чиста лъжа. Сънлайнърът беше най-страхотната кола, която бях виждал в живота си. В следващия момент отворих уста да го попитам колко гори, но веднага се сетих, че такъв въпрос е безсмислен в свят, където можеш да заредиш пълен резервоар за два долара. Вместо това го попитах дали е на стандартна скоростна кутия.
— О, аха. И като минеш на втора, оглеждай се за куките, щото литва като бясна. Искаш ли да пробваш няколко кръгчета?
— Не мога, току-що си повиках такси.
— Че бива ли така да се пътува? — даде своето мнение Тайтъс. — Ако я купиш, ще можеш да се върнеш в Уисконсин като голяма клечка и да забравиш за влака.
— Колко й искаш? Не си й сложил цена.
— Не, щото тъкмо онзи ден я получих. Още не съм сколасал да й сложа цената — той извади пакет цигари. — Намислил съм да й искам триста и петдесет, ама зависи как ще се спазарим.
Аз стиснах зъби, за да не зяпна от изумление и казах, че ще си помисля.
— Ако мислите ми тръгнат в правилната посока, ще се върна за колата утре.
— По-добре не отлагай, господин Амбърсън, тая няма да се задържи дълго тук.
Думите му отново ме успокоиха. Носех монети, които не ставаха за обществените телефони, банковите операции се извършваха на ръка и телефонът странно потракваше докато набираш номера, но някои неща никога не се променяха.
9
Шофьорът на таксито беше дебелак с износена шапка, на която се мъдреше значка с надпис „Лицензиран превоз“. Пушеше Лъки Страйк една след друга и беше пуснал радио Дабълю Джей Ей Би. Изслушахме „Време за сладост“ на сестрите Макгуайър, „Куче птичар“ на братята Евърли и „Лилавия човекоядец“ на някакво създание, наричащо себе си Шеб Уули. Това последното можеха и да ми го спестят. След всяка песен три доста фалшиви женски гласа изпяваха „Четири-надесет-че-тирдесет, Дабълю Джей Ей Бииииииии… Големите хитове!“ Освен това научих че Романови организират ежегодната си тотална разпродажба в края на лятото, а също че Ф. У. Улуърт току-що са получили чисто нова партида обръчи за въртене, на нищожната цена от 1.39.
— Проклети пущини, за нищо не стават, само учат децата да си тръскат задниците — коментира шофьорът и подаде цигарата си през малкото прозорче, та въздушната струя да изтърси пепелта. Това беше единственото, което чух от него по целия път между Тайтъс Шеврон и Странноприемница Бор.
Аз си спуснах прозореца, така че да се спася поне донякъде от цигарения дим и наблюдавах един съвсем различен свят отвън. Градските квартали между Лисбън Фолс и покрайнините на Луистън не съществуваха. С изключение на няколко бензиностанции и Хай Хат автокино и ресторант (афишът обещаваше двойна прожекция — „Световъртеж“ и „Дългото горещо лято“ — и двата на широк екран и с цветна картина), ние се намирахме сред непокътната мейнска провинция. Видях повече крави, отколкото хора.
16
Първите автомобилни гуми са произвеждани от изцяло бял естествен каучук, но той не е бил особено издръжлив и не е осигурявал достатъчно добро сцепление, затова в производството на грайферите се добавя въглерод. Вътрешната част на гумите обаче — широк кръг около джантата, остава бяла. — Б.пр.