Щурците бяха много по-шумни отвън. В небето висеше само отломка от луната. Освободени от нейния блясък, звездите никога не бяха изглеждали толкова ярки или толкова едри. По шосе 196 тежко мина камион и отново всичко утихна. Това беше провинция и провинцията спеше дълбоко. В далечината товарен влак изсвири и огласи нощта.
На паркинга имаше само две коли и стаите, пред които бяха паркирани, бяха тъмни. Рецепцията също не светеше. Чувствайки се като истински престъпник, аз навлязох в поляната зад мотела. Висока трева се увиваше около крачолите на джинсите ми, които утре щях да заменя с новите си панталони Бан-Лон.
По края си дворът на мотела беше обрамчен с телена ограда. Отвъд нея се виждаше малко езеро, което местните наричат резервоар. Наблизо половин дузина крави дремеха в топлата нощ. Една от тях вдигна глава и ме проследи с поглед докато се промушвах под оградата и после, когато нагазих в езерото. След това тя изгуби интерес и пак сведе глава. Не ме погледна, когато моята Нокия цамбурна в езерото. Запечатах плика с монетите и ги пуснах след телефона. После се върнах по същия начин, по който бях дошъл, като се спрях в задната част на мотела, за да се убедя, че паркингът е все още празен. Беше.
Върнах се в стаята си, съблякох се и заспах почти на секундата.
Глава 6
1
Същият димящ като комин таксиметров шофьор ме откара обратно до Тайтъс Шеврон на следващата сутрин. Кабриото си беше на мястото, което можеше да се очаква, но аз все пак се отпуснах, едва след като го видях. Носех обикновено сиво спортно сако от Мейсънс. Новият ми щраусов портфейл беше прибран във вътрешния му джоб и зареден с петстотин долара от парите на Ал. Тайтъс дойде при мен докато се любувах на Форда, като отново бършеше ръце във вчерашния парцал.
— Помислих си. Ще я взема — казах аз.
— Това е чудесно — отвърна той и веднага доби загрижен вид. — Обаче аз също имах време да си помисля, господин Амбърсън, и май се оказва, че съм те излъгал, като ти рекох, че може да се спазарим. Знайш ли какво рече жената тая сутрин, докато хапвахме палачинки и бекон? Рече: „Бил, трябва да си същи идиот да дадеш оня Сънлайнър за по-малко от триста и петдесет.“ Че даже ме скастри, задето съм сложил толкова ниска цена поначало.
Аз кимнах, сякаш не съм и очаквал нещо друго.
— Добре.
Той се изненада.
— Ето какво мога да направя, господин Тайтъс. Мога да ти напиша чек за триста и петдесет. Валиден чек, от местната банка. Само им се обади и те ще потвърдят. Или мога да ти дам триста веднага, в брой. Това определено ще ти спести бумащината, какво ще кажеш?
Той се ухили и разкри учудващо бели зъби.
— Ще кажа, че в Уисконсин явно знаят как да се пазарят. Ако ги направиш триста и двадесет, ще ти туря стикер и временни номера и можеш да я вземеш веднага.
— Триста и десет.
— Е, не ми вади душата, де — възропта Тайтъс, но беше ясно, че искрено се забавлява. — Сложи още петарка отгоре и си стискаме ръцете.
Аз протегнах ръка.
— Триста и петнадесет ме устройва.
— Уха.
Този път той стисна ръката ми, без да се тревожи, че ще ме изцапа с грес. После посочи търговската будка. Днес сладураната с конската опашка четеше „Поверително“.
— Можеш да дадеш парите на младата дама, която ми се явява щерка. Тя ще запише продажбата. Като свършиш, дръпни отпред и ще ти сложа стикера. Имаш и един пълен резервоар от мене.
Четиридесет минути по-късно, зад волана на Форд ’54-та, оборудван с чергило, който вече беше моя собственост, аз пътувах на север към Дери. Бях се учил да карам кола на автомобил със стандартна скоростна кутия, така че това не беше проблем, но за първи път карах кола, чийто лост е под волана. В началото беше необичайно, но веднъж щом свикнах (трябваше също да свикна да натискам ключа за къси и дълги светлини с левия си крак), ми хареса.
Освен това Бил Тайтъс не беше излъгал за втора скорост. На втора Сънлайнърът наистина летеше като бесен. Направих кратка спирка в Аугуста, колкото да сваля гюрука. В Уотървил похапнах вкусно руло Стефани и вечерята ми излезе деветдесет и пет цента, включително ябълковия пай за десерт. Внезапно Тлъстбургерът ми се стори прекалено скъп. По пътя припявах на Небесните, Крайбрежните, Викингите и Елегантните. Денят беше топъл, лекият вятър рошеше новата ми къса подстрижка и пътят (който според знаците се наричаше Магистрала „По миля на минута“) беше почти изцяло мой. Изглежда всичките ми съмнения и тревоги от предната вечер бяха потънали в резервоара заедно с телефона ми и монетите, изпреварили времето си. Чувствах се отлично.