— Туга и семейството му живеят на улица Косут — каза Ричи накрая. Поне на мен така ми прозвуча.
— Косут?
— Тукашните хора така го произнасят — обясни Бевърли. — К-О-С-У-Т. Косут.
— Ясно.
Сега единствено оставаше въпросът пред кого хлапетата ще се раздрънкат за този странен разговор в края на Пущинака. Бевърли ме гледаше с открити и леко тревожни очи.
— Ама вижте, господин Амбърсън, аз познавам бащата на Туга. Работи на Централния пазар. Той е много приятен. Винаги се усмихва. Той…
— Всъщност, приятният господин вече не живее със семейството си — прекъсна я Ричи. — Жена му го изритала.
Бевърли се обърна към него с разширени очи.
— Туг ли ти каза?
— Нтц. Бен Ханском. На него му казал Туга.
— Това не означава, че е лош човек — настоя Бевърли, но не звучеше убедена. — Винаги се шегува и задява, но без да нахалства.
— И клоуните се шегуват — казах аз. Те и двамата подскочиха, сякаш бях засегнал същия оголен нерв. — Това не ги прави приятни.
— Знаем — прошепна Бевърли. Беше забила поглед в ръцете си, а след това вдигна очи и ме погледна. — Знаете ли за Костенурката?
Тя произнесе костенурката така, сякаш беше съществително собствено. За момент ми хрумна да кажа: „Знам за Костенурките нинджа“, но се сетих, че ще минат десетилетия преди появата на Леонардо, Донатело, Рафаело и Микеланджело. Затова само поклатих глава.
Тя погледна Ричи колебливо. Той първо погледна мен, а после и нея.
— Ама той е добър човек. Сигурна съм, че е добър — тя докосна китката ми, пръстите й бяха студени. — Господин Данинг е свестен човек. Само защото вече не живее у дома си, не значи, че това се е променило.
Разбирах я идеално. Жена ми ме беше напуснала, но не защото аз бях лош човек.
— Вярвам ти — казах аз и се изправих. — Смятам да остана в Дери известно време и мисля, че ще е по-добре да не привличам много внимание. Дали може да не споделяте пред други за този разговор. Знам, че искам твърде много, но…
Те се спогледаха и се разсмяха дружно.
Когато успя да си поеме въздух, Бевърли каза:
— Ние умеем да пазим тайна.
Кимнах.
— Не се и съмнявам. Явно доста тайни сте запазили за себе си това лято, а?
Те не отговориха. Аз посочих с палец Пущинака зад гърба си.
— Случва ли ви се да играете там долу?
— Преди, да — отговори Ричи. — Но вече не.
Той се изправи и изтърси дъното на джинсите си.
— Приятно ни беше да си поговорим, господин Амбърсън. Отваряйте си очите и… — той се поколеба, — пазете се докато сте в Дери. Сега нещата са по-добре, но не знам дали някога ще са съвсем наред.
— Благодаря. И на двамата. Може би някой ден семейството Данинг също ще има за какво да ви благодари, но ако нещата се подредят, както се надявам, те…
— … изобщо нищо няма да разберат — довърши мисълта ми Бевърли.
— Точно така — казах и се сетих как се беше изразил Фред Туми. — Право в десетката. И вие двамата да се пазите.
— Непременно — каза Бевърли и после се разсмя. — И продължавай да си переш прането в бака, Джорди Дивака.
Аз докоснах с пръсти периферията на новата си лятна шапка за сбогом и тръгнах да си ходя. После ми хрумна нещо и пак се обърнах към тях.
— На този фонограф вървят ли тридесет и три и една трета?
— Плочи ли? — попита Ричи. — Ами. На уредбата вкъщи стават, ама тоя фонограф на Беви е само играчка на батерии.
— Мери си приказките за фонографа ми, Тозиър — скастри го Бевърли. — Спестявах, за да си го купя. — После тя се обърна към мен: — На този вървят само седемдесет и осем и четиридесет и пет. Обаче изгубих пластмасовата джаджа за дупката на четиридесет и петиците, затова сега върти само седемдесет и осмици.
— Четиридесет и пет оборота трябва да са достатъчни. Пуснете плочата отначало, но на другата скорост — Кристи и аз бяхме научили този номер, да забавяш музиката докато разучаваш стъпките, по време на нашите уроци.
— Щуро, татенце — коментира Ричи. Той премести копчето за оборотите до плочата и я пусна отначало. Звучеше сякаш всички в групата на Глен Милър бяха пили успокоителни.
— Може ли — протегнах ръце към Бевърли. — Ричи, ти наблюдавай.
Бевърли пое ръцете ми без никакво колебание и ме изгледа с широко отворени сини очи, по погледа й личеше, че се забавлява. Зачудих се какво ли се е случило с нея и къде ли е през ’11-та. Ако изобщо е доживяла дотогава. Ако предположим, че е още жива, дали помни, че някога един непознат, задаващ странни въпроси, е танцувал с нея на забавена версия на „В настроение“ един слънчев септемврийски следобед?