„Приятният мъж вече не живее със семейството си“, беше казал Рич, пропадналия пич, и беше познал. Приятният мъж живееше в пансион, където явно всички го мислеха за голямата работа.
По мои сметки пансионът на Една Прайс се намираше на не повече от пет пресечки западно от улица Косут 379, а може би и по-близо. Дали нощем, след като всички наематели вече спяха, Франк Данинг седеше в стаята си обърнат на изток, както мюсюлманин, обърнал лице към Кибла?19 И дали седеше там със своята радвам-се-да-ви-видя усмивка? Не ми се вярваше. А дали очите му бяха сини или се превръщаха в онова студено и умислено сиво? Как се е оправдал, че е напуснал семейството и дома си пред добрите хора от пансиона на Една Прайс? Дали имаше история да им разкаже, в която жена му беше или не съвсем наред, или направо беше виновна за всичко? Най-вероятно. А дали хората му вярваха? Отговорът на този въпрос беше лесен. Нямаше значение дали е ’58-ма, ’85-а или ’11-та. В Америка, където повърхностното минаваше за съществено, хората винаги вярваха на мъжете като Франк Данинг.
4
Следващият вторник наех апартамент, който беше описан в обявите на Дейли Нюз като: „Полуобзаведен, в добър квартал“ и в сряда, седемнадесети септември, господин Джордж Амбърсън се нанесе в новото си жилище. Сбогом Таунхаус Дери, привет Харис Авеню. Живеех в ’58-ма вече повече от седмица и почвах да се чувствам по-комфортно, ако и да не бях съвсем в свои води.
Полуобзавеждането включваше легло (окомплектовано с матрак с няколко петна, но без спално бельо), диван, кухненска маса на един крак, която се нуждаеше от подложка, за да не се клати, и един стол с жълта пластмасова седалка, която издаваше странен мляскащ звук, когато без желание се разделяше с панталона на седящия. Имаше също кухненска печка и потракващ хладилник. В кухненския килер открих единственият разхладителен уред на жилището — вентилатор Дженерал Електрик с разръфан щепсел, който изглеждаше просто смъртоносен.
Веднага ми стана ясно, че шестдесет и пет долара на месец е твърде висок наем за апартамент, разположен точно под траекторията за кацане на самолетите на летището в Дери, но не възразих, понеже госпожа Джоплин, хазайката, беше така добра да приеме наемател без препоръки. Фактът, че той беше готов да предплати наема за три месеца в брой, вероятно също помогна да смекчи сърцето й. Въпреки това, тя настоя да си препише името и данните от шофьорската ми книжка. Ако й се стори странно, че търговец на недвижими имоти на свободна практика от Уисконсин има мейнска шофьорска книжка, тя не каза нищо по въпроса.
Бях доволен, че Ал ми беше дал толкова много пари. Нищо не предразполага непознатите хора, както парите на ръка.
И освен това през ’58-ма всичко беше толкова евтино. Само за триста долара успях да превърна полуобзаведения си апартамент в напълно обзаведен. Деветдесет от тях отидоха за настолен телевизор втора ръка. Същата вечер гледах шоуто на Стийв Алън в красиво черно-бяло, а после изключих телевизора и поседях на кухненската маса, като слушах рева от пропелерите на снижаващ се самолет. Извадих от задния си джоб бележника марка Блу Хорс, който бях купил от дрогерията (същата, в която кражбата не се приемаше за нещо гот, яко или за тръпка). Отворих на първата страница и щракнах също съвсем новата си химикалка Паркър. Поседях така към петнадесет минути — достатъчно време за следващият самолет да се насочи към земята. Звучеше толкова близо, та почти очаквах да усетя как колесниците ще одраскат покрива.
Страницата си оставаше празна. Както и умът ми. Всеки път, когато се опитвах да започна, единствената мисъл, която успявах да формулирам, беше миналото не иска да бъде променено.
Това не ми беше от никаква полза.
Накрая станах, извадих вентилатора от килера и го сложих на кухненския плот. Не бях сигурен дали ще работи, но той тръгна безпроблемно и тихото жужене на мотора му се оказа странно успокоително. Освен това донякъде прикриваше досадното ръмжене на хладилника.
Когато пак седнах на мястото си, умът ми се беше избистрил и този път думите сами се подреждаха.
1. Да предупредя полицията.
2. Анонимно обаждане до касапина (да кажа: „Държа те под око, копеле, а си направил нещо, а съм те издал“).
19
Кибла — в исляма, Кибла се нарича посоката, в която трябва да е обърнато лицето на мюсюлманите по време на молитва. — Б.пр.