— Не — избърсах пяна от горната си устна. — Просто изглежда се забавляват повече от всеки друг тук.
Чаз се усмихна.
— Това е масата на Тони Трекър. Може направо да му сложат името на нея. Тони и брат му Фил имат транспортна спедиция. Освен това притежават повече акри земя в града и околността, от на Картър хаповете за чер дроб20. Фил рядко се вясва тука, повечето време е на път. Обаче Тони не пропуща петъчните и съботните вечери. Има и един куп приятелчета. Всичките са веселяци, ама никой не подкарва купона като Франки Данинг. Той е тоя дето разправя вицовете. Всички харесват стария Тони, обаче във Франки направо са влюбени.
— Ти май ги познаваш всичките.
— От години. Познавам повечето хора в Дери, но теб не те познавам.
— Това е защото наскоро пристигнах. Занимавам се с недвижимо имущество.
— Въртиш търговия с имоти, ясно.
— Тъй вярно — сервитьорката постави моята порция хапки омар на масата и бързо се отдалечи. Камарата върху чинията приличаше на прегазено животно, но от нея се носеше страхотен аромат, а на вкус беше още по-добра. Вероятно всяка хапка съдържаше милиард грама холестерол, но през ’58-ма все още никой не се тревожи за холестерола и това е успокояващо. — Ще ми помогнеш ли с тези — предложих му аз.
— Не, справяй се сам. От Бостън ли си, Ню Йорк?
Аз свих рамене и той се засмя.
— Правиш се на разсеян, а? Разбирам те, братче. Шушу-мушу къща разваля. Обаче на мен ми е съвсем ясно какво си намислил.
Набодената хапка омар застина между чинията и устата ми. Във Фенерджията беше топло, но аз внезапно усетих, че изстивам.
— Така ли било?
Той се наведе по-близо и аз можех да помириша брилянтин Виталис в косата му и ментови бонбони Сен-Сен в дъха му.
— Ако кажа, че търсиш терен за нов мол, ще позная ли?
Облекчението ме заля като вълна. Идеята, че съм в Дери, за да търся терен за търговски център, изобщо не ми беше хрумвала, но беше доста добра. Намигнах на Чаз Фрати.
— Не мога да кажа.
— Е, естествено, че не можеш. Бизнесът си е бизнес. Дай да сменим темата. Обаче ако някога решиш да посветиш някой от туземците в тая работа, аз с удоволствие ще те изслушам. И за да си сигурен, че съм човек на място, ще ти дам един малък съвет. Ако още не си огледал леярната Китчънър, непременно да наминеш. Идеално местенце. Пък моловете, знаеш ли какво са моловете, синко?
— Светлото бъдеще — отговорих аз.
Той насочи към мен показалец, сякаш беше дуло на пистолет и ми намигна. Не можах да устоя и пак се разсмях. Смехът отчасти се дължеше на облекчението от мисълта, че не всички възрастни в Дери са забравили как да се държат приятелски с един непознат.
— Право в целта.
— А кой притежава земята, върху която се намира леярната Китчънър, Чаз? Братя Трекър, предполагам?
— Казах, че притежават повечето земя тъдява, не всичката — той сведе поглед към русалката. — Мили, да кажем ли на Джордж кой притежава първокласния имот с идеална бизнес локация само на две мили от центъра на тоя метрополис?
Мили помаха с люспеста опашка и разклати чашковидните си гърди. На Чаз Фрати не му се наложи да свие ръката си в юмрук, за да го направи. Мускулите в предмишницата му изглежда се движеха от само себе си. Хубав номер. Зачудих се дали също вади зайци от шапка.
— Добре тогава, скъпа — той пак ме погледна. — Ами, тъй да се каже, моя милост. Купувам най-доброто и оставям всички друго за братя Трекър. Бизнесът си е бизнес. Мога ли да ти дам картичката си, Джордж?
— Абсолютно.
Той ми подаде картичка, на която пишеше само Чарлз „Чаз“ Фрати Покупки Продажби Търговия Аз я прибрах в джоба на ризата си.
— Щом познаваш всички онези хора и те познават теб, защо не си при тях, а седиш на бара с новото попълнение?
За момент той придоби изненадан вид, а после си върна веселата физиономия.
— Да не си живял в пещера, братче?
— Просто съм нов в града, още не съм научил порядките. Не ми придиряй.
— Не бих си го и помислил. Хората тук работят с мен, защото аз притежавам половината странноприемници в този град, двете кина в центъра и автокиното, една банка и всички заложни къщи в източен и централен Мейн. Но не се хранят, нито пият с мен и не ме канят в домовете си или в клубовете си, защото съм член на Племето.
— Това не го схванах.
— Евреин съм, братче.
Той се ухили на моята физиономия.
— Не си забелязал, а? Даже, когато отказах да ям от омара, не забеляза? Трогнат съм.
— Просто не разбирам какво значение има това — обясних аз.
Той се засмя, сякаш по-добра шега не беше чувал цяла година.
20
В края на деветнадесети век лекар на име Самюъл Картър предлага на пациентите си таблетки, собствено производство, за които твърди, че лекуват заболявания на черния дроб. По-късно се оказва, че те са всъщност грубо очистително и нямат никакво влияние върху черния дроб. — Б.пр.