Е, ако две от сведенията в един средновековен разказ, писан 150 години след времето на живота на едно лице, не са верни, редно е да мислим, че и останалите не са верни. Въпросът със собствеността и посегателствата срещу нея не може да е уреден по времето на кан Крум. По това време българската държава има вече 170 години съществуване и не може да се мисли, че в тази държава дотогава всеки е можел да краде на воля.
И това наистина е така. Целият разказ за Крум, антилозарските му изстъпления и т.н. са един преработен разказ на античния писател Юстин, живял във II век и описващ действия на тракийския цар Орол.
Защо обаче Свидас е приписал тези деяния на кан Крум. Както вече писах, дори 150 години след смъртта си, той е бил известна личност във Византия, убил двама византийски императори и нанесъл няколко тежки поражения на Византия, отнел и Тракия. Сборникът, както писах, е трябвало да служи за учебник на императорските деца. Никому и с нищо неизвестният в X век във Византия тракийски цар Орол не би могъл да служи за пример как се прави силна държава. Но кан Крум, станал легенда по това време в Константинопол, е могъл. Хем дивак и варварин, хем пример за решителен и безкомпромисен държавник.
И все пак кой е бил кан Крум? Какъв е характерът му като човек, какви са качествата му като политик и държавник? Нека разгледаме сведенията в източниците в тази посока.
Преди всичко прави впечатление, че инициативата за големия двубой с Византия е негова. Ако през целия VIII век българските владетели само отразяват удари на Византия, то още в първите години на Крумовото управление България тръгва в атака срещу Византия. Първият удар е по долината на Струма, където в 808 г. българите разгромяват армията, събрана от местните гарнизони. На следващата година е завладяването на Сердика (София) и съединението с Куберова България.
През 812 г. кан Крум завладява Тракия и за първи път Плиска дава да се разбере, че българите няма да си отидат след края на войната. Горна Тракия е включена в държавната територия, разделена на три административни области, като за заместници на назначените български администратори се назначават първенци на местното население — очевиден опит да се спечели доверието му. Иначе казано, стратегическата идея на кан Крум е да разшири територията на България с територията на България на Кубер, заела Македония, Косово и Албания и византийска Тракия. Реализацията на тази идея превръща България в европейска суперсила и изтласква на практика Византия от Европа.
Страст към войни и завоевания ли е тази нова българска политика, чиито концепции са начертани от кан Крум и неговия управленски екип? Не, това е адекватният отговор на една политика на франкската империя и Византия (и двете самоназоваващи се Римска империя и претендиращи да са легитимни нейни наследници), осъществявана през втората половина на VIII век. На Запад Карл Велики с огън и меч обединява всички земи на север от Пиренеите в една държава и в Средна Европа (Панония) установява граница с България. На Изток Византия възвръща територията си до Стара планина и опитва чрез 9-те похода на Константин V Копроним да ликвидира страната ни и да възстанови дунавската граница на империята. А през 800 година двете империи едва не се сливат в една в резултат на проектирания брак между византийската императрица Ирина и Карл Велики. Този брак е провален в последния момент от група византийски офицери, които извършват преврат, но никой не може да гарантира, че случаят не може да се повтори.
При тези тенденции в европейския политически живот очевидно е, че при едно възстановяване на Римската империя България между Карпатите и Балкана е осъдена на гибел. Ресурсите й (военни, демографски, икономически) няма да й позволят да издържи на ударите. Затова решението на Крум България да се разшири за сметка на земи, населени с българи (прабългари) и славяни на Балканите е единственото възможно решение. Ресурсите на една трикратно уголемена българска държава, от една страна, ще й позволят успешно да отразява удари, а същевременно намаляват възможностите за агресия на една от двете претендентки за наследството на Рим.
Политиката на Крум за овладяване на Тракия и Македония е изпипана до последния детайл. Вече писах, че местното население, чрез назначаването на първенците му на висши административни длъжности, се печели като лоялен партньор на българската държава. А населението в районите, които остават в границите на Византия, се отвлича и заселва в слабонаселени български райони на север. Така, от една страна, България увеличава демографския си потенциал, а от друга, намалява и демографския, и икономическия потенциал на главния си съперник за хегемония на Балканите.