Пак там прабългарите вероятно усвояват и много други умения на високите цивилизации на епохата. Или сами стигат до тях. Календарът им (най-точен и до днес в света) може и да е заимстван от китайския, но именно усъвършенстването му до тази прецизна точност свидетелства за добра астрономическа и математическа наука. Много черепи на погребани прабългари свидетелстват, че древните български медици са правили и сложната и днес хирургическа операция — трепанация на черепа, и оперираният е оздравявал и живял още 20–30–40 години. Отличното въоръжение на българите, за което са били нужни хиляди тонове желязо, означава и рудодобив, металургия, и майстори, способни да обработват суровото желязо и да изработват прецизни оръжия и земеделски сечива.
Строителството е друг пример за високите цивилизационни умения на древните българи. Арменски географ още в IV век отбелязва, че от народите, живеещи на север от арменците в Кавказ, само българите имат каменни градове. Арменският географ не е излъгал — още с идването си на Балканите българите строят отново градове със сгради и крепостни стени от камък — Плиска, Преслав, Дръстър, Мадара… Предположението, че на каменно строителство българите са се научили от пленени или избягали византийци, не е състоятелно. По това време (от векове преди това) Византия строи с дребен ломен камък и с тухли. Достатъчно е читателят да види две оцелели византийски сгради в центъра на днешната ни столица София — църквите „Св. София“ и „Св. Георги“. Докато българите строят сградите си от огромни квадри с тегло от неколкостотин килограма. Това е непознат вид строителство в тези географски ширини, но отлично известен в регионите около и в прародината на древните българи.
И така, изследванията на историците и археолозите днес убедително доказват, че българите не са примитивен чергарски народ, не са монголоиди с ниска битова култура. Българите са народ с висока цивилизация (продукт както на заимстване на високи чужди цивилизационни постижения, така и на подобряването им), а и със собствени постижения. Всичко това обаче предполага и една сериозна структурирана цивилизация на древното българско общество. Както гореописаният номадски (пак повтарям, не чергарски) начин на животновъдство, така и животът в каменни градове, занаятите, рудодобивът, металолеенето и обработката на метала изискват твърд политически контрол (което означава и военен) над обширни територии. Такъв контрол може да осъществи само държава с развито законодателство, определящо правата и задълженията на всеки член на обществото.
Държава българите са имали очевидно още в IV–III век (а вероятно и по-рано) и това е споменаваната в ирански и индийски източници Балхара, но как се е случило така, че прабългарски групи се устремяват по всички посоки в началото на първото хилядолетие от Христа, не деградират ли по пътя тези групи и не се ли превръщат в примитивни чергари? Очевидно не — след като не са загубили цивилизационните си умения (от монументалното каменно строителство, през металодобива, до сложните хирургически операции). Но и разселването е факт — куп съвременни народи в Поволжието и Средна Азия (Татарстан, Чувашия, Кабардино, Болкария, Казахстан, Азербайджан, твърдят, че са потомци на древните българи. Източниците от европейски произход сочат и преселване на прабългарски групи в Бавария, Ломбардия, Унгария.
Преди всичко никой не се е постарал да уточни причината за преселванията. Вярно, сведения в наличните досега източници няма, но тази причина не би могла да бъде друга, освен валидната за всички други древни общества, излъчващи преселници. А тя е — пренаселване на веднъж усвоената от държавата територия, която в един момент вече не може да изхрани порасналото поради демографска експлозия (резултат впрочем на добър живот) население на държавата.