На широкия метър и половина компютърен екран пред Дейвид пъстрееха ярки цветове. В малкия кабинет цареше тишина, климатикът поддържаше прохлада. Отсъствието на прозорци допринасяше за почти херметичната изолираност. Стаята предполагаше оптимална концентрация върху конкретната задача: обикновено геологическо картиране, а в момента — археологическа реконструкция.
— Свалени са всички снимки от картите памет — каза Дейвид. — Ще ги прегледаме, ще изберем най-добрите и после ще накараме програмата да ги съшие в едно изображение.
Той започна да пише на сложната клавиатура и на екрана се появи яркозелен фон, върху който плуваше фирменото лого на „Халдрон Ойл“ — един от десетките енергийни холдинги с централи в Абърдийн. Лесно получиха пълен достъп до неговите ресурси. Не заради влиянието на Семейството, а благодарение на личните връзки на Джес, която беше работила за „Халдрон“ в тундрата.
По време на неочаквания си полет до Цюрих преди месец тя продиктува своя доклад за характера и произхода на гробовете, открити от екипа, който строеше арктическия петролопровод на компанията. Независимо от желанието на Чарли Уджарак, древните жители на онова отдавна изчезнало селище нямаха връзка със съвременното инуитско население на района.
Докладът спести време и пари на „Халдрон Ойл“ — от порядъка на месеци и милиони. От полза се оказа също фактът, че Лайънъл Къртс, проектният мениджър на компанията, официално обяви, че тя му е спасила живота. Джес не искаше благодарности. Просто изпитваше облекчение, че не е загинал заради нея.
— Започваме — съобщи Дейвид. — Кажи ми кога да спра.
Тя се наведе към екрана. Онова, което щеше да види сега, не беше зървано от човешко око от хилядолетия. Не можеше да има нищо по-важно. И за нея, и за Семейството.
Дейвид прескочи три преекспонирани снимки и стигна до първата фотография на стенната карта. Косъмчетата на тила й настръхнаха. Изключително произведение на изкуството — чисти цветове, майсторско изпълнение. В изображението нямаше нищо примитивно.
— Ония линии, дето пресичат океаните, може да са морски пътища — отбеляза Дейвид.
Джес си мислеше същото.
— Та въпросът ми е, наистина ли тая карта е дело на култура, която е успяла да картографира целия свят около девет хиляди години преди европейците, а историята някак си е забравила за това?
— Моето семейство не забравя — отвърна тя.
— Но Джес, да картографираш целия свят с кораб е работа за много поколения. Стотици пътешествия. Може би хиляди, ако се замислиш колко кораби могат да изчезнат в морето. — Той вдигна вежди. — Знам, че според вашите Предания Първите богове са били високоразвити, но чак пък толкова?!
— В Преданията е казано, че Първите богове са ни пръснали по Дванайсетте вятъра. Не се обяснява как. Но е логично да сме се отправили на път с платноходи — понеже се движат с вятърна енергия.
— А после? Всичките ви кораби ли са потънали?
— Всичките ни кораби са… отплавали.
— От Белия остров. — Дейвид се вгледа в картината на екрана. — Мислиш ли, че го има на тая карта?
Джес не можеше да отговори, но се надяваше да го има. Все още имаше вероятност да намерят маса с дванайсетте изгубени артефакта в осемте неоткрити храма. Преди Сю-Лин и Андрю да успеят да ги унищожат.
Дейвид опита нов начин да я накара да наруши мълчанието си.
— Признавам, не познавам добре историята.
— Но?
— Според някои, преди нас е съществувала по-древна, по-високоразвита цивилизация, загинала при глобален катаклизъм, който е залегнал в основата на нашите легенди за всемирния потоп. Ами ако тъкмо това се е случило с Първите богове на твоето семейство?
— Имаш предвид морските царе — отвърна Джес. Всеки от Семейството знаеше невероятните исторически теории, описващи фантастично високоразвито общество в мъглявото минало. Някои от тези хипотези дължаха произхода си на грешно запомнени истории на самото Семейство. — Понякога ги наричат „атланти“.
— Тоест от изчезналия континент, така ли?
— Да. Но няма твърди геологически свидетелства за глобален катаклизъм през историческите епохи. Даже в архивите на Семейството.
— Ами всички ония мамути в Сибир, които сякаш са замръзнали мигновено?
— Глупости — махна с ръка Джес. — В Сибир са открити много трупове на мамути, но телата им са доста разложени. Запазили са се само кости, бивни, кожа и косми. Няма нито една идеално съхранена находка. Спомняш ли си онова мамутче, чието разкопаване показваха по телевизията преди няколко години? То е замръзнало, преди да се разложи, защото хищници са разкъсали тялото и са изяли вътрешните му органи. Останала е само празна обвивка.