— Обаче имаме други приятели в Кантората, нали?
Той беше прав. Сред подчинените на Виктория имаше хора, на които винаги можеха да разчитат.
Високо в небето над Цюрих Сю-Лин проведе първия си разговор с Австралия.
40.
Дейвид забеляза първото указание: Орион висеше обърнат наопаки.
Успяха да разпознаят само четири съзвездия: Голямата и Малката мечка, Телец и Орион. Последното се състоеше от седем сребърни диска на купола на залата, но Дейвид откри разлика в конфигурацията на четирите най-външни звезди. Наблюдаван от Северното полукълбо, Орион най-често се виждаше на южното небе и най-раздалечените му звезди се намираха отляво. Върху купола на корнуолския храм беше тъкмо обратното.
По молба на Джес директорът на изследователския отдел на „Халдрон Ойл“ им прати Бърт Макгилфърд, седиментолог в абърдийнския офис и любител астроном. Още щом видя снимката на купола, той я определи като карта на южното небе. След това на силен шотландски диалект им посочи още няколко съзвездия, за които не бяха чували, включително Телескоп, Микроскоп и Помпа.
Най-важното, макар и най-малкото, беше Южният кръст.
Полярната звезда, обясни им Макгилфърд, бележеше северния небесен полюс. В Южното полукълбо нямало звезда с подобна позиция, затова наблюдателите използвали Южния кръст и намирали другия небесен полюс, като проследявали дългото му рамо четири и половина дължини на юг.
Дейвид и Джес бяха запознати с ориентирането по звездите в мореплаването и попитаха Макгилфърд как да открият конкретното място на планетата, откъдето се виждат звездите на тази карта в съответната им конфигурация?
— Не е възможно. — Звездната карта от корнуолската зала, която съответствала на южното небе, наблюдавано от Южна Америка, Африка или Австралия, можела да се използва само за изчисляване на географската ширина — тоест на какво разстояние над или под екватора се намира дадена точка. Ширината, подчерта Макгилфърд, се определяла сравнително лесно. За разлика от дължината — тоест колко на изток или на запад от условен изходен пункт се намира дадена точка. За прецизна навигация, поясни той, се изисквало изчисляването и на двете.
Оттам седиментологът се впусна в тирада за това как в ново време условният изходен пункт — 0° — разделящ Земята на Западно и Източно полукълбо, се превърнал в линията, минаваща през Гринуич в Англия. За да се изчисли колко на изток или на запад от Гринуичкия меридиан е дадена точка, трябвало да бъдат известни положенията на конкретни звезди над хоризонта и времето, през което се наблюдават тези положения. Точното измерване на времето било толкова важно за мореплавателското изкуство, че морските сили на XVII век, Франция, Испания и Англия, предлагали награди, възлизащи на милиони днешни долари, на всеки, който измисли начин за точно определяне на географската дължина в морето. Първият сигурен метод бил нов вид часовник, изобретен в края на XVIII век от един йоркширски дърводелец. Той отчитал времето точно дори на движещ се кораб.
— Хората са плавали около света и преди осемнайсети век — отбеляза Дейвид. — Как са правили карти, без да знаят географската дължина?
— Използвали са се много други методи. — Любителят астроном приглади мустаците си — очевидно се наслаждаваше на този необичаен интерес към познанията му. — Номерът е да имаш алманах на небесните явления, например кога дадена звезда или планета минава зад Луната, конфигурацията на четирите най-големи луни на Юпитер или…
— Извинете, обяснете за луните на Юпитер? — прекъсна го Джес.
— Техните орбити могат да се определят като всички други и понеже са четири, те са като стрелки на часовник — подреждат се по определен начин само в определен момент. Това означава, че ако някой в Австралия има алманах с конфигурацията на луните на Юпитер в полунощ в Лондон и види точно тая конфигурация, той ще знае кое време е в Лондон и може да изчисли колко е часът там, където се намира, а после и да пресметне географската дължина. Това лесно може да се направи на суша, обаче е много по-трудно на клатещата се палуба в морето.
— Обаче е възможно, така ли? — попита тя.
— Да. Трябва ви само телескоп, за да видите луните. Всъщност пръв ги е видял Галилей и му е хрумнала идеята да ги използва като гигантски небесен часовник.
Лицето на Джес грейна и Дейвид разбра, че са открили още едно указание.