— Картата на Слънчевата система! — каза тя веднага щом отново останаха сами. — Тя посочва точно кога са наблюдавани звездите в залата. Ето как ще разберем.
Метеоритът беше единственият артефакт, откриван в Небесна зала. Едната от трите известни карти на Слънчевата система се намираше във фондацията „Макклеъри“ в Цюрих, дълбоко под небостъргача, в Светилището на Турус. Другите два, намерени в храмовете в Перу и Южния Пасифик, бяха в ръцете на Айрънуд.
В последното си съобщение, преди да я убият, Флориан беше потвърдила, че схемата върху полинезийския метеорит е същата като картата на Слънчевата система в цюрихското светилище на Семейството.
Очите на Джес сияеха от вълнение.
— Щом всички Небесни зали имат еднакъв план и големина, сигурно и картите на света са еднакви. Същото се отнася за конфигурацията на звездите на техните куполи. Идентични са. И след като звездите могат да ни покажат географската ширина, от която са наблюдавани, а картата на Слънчевата система може да ни даде дължината, трябва само да ги свържем и…
— Ще получим точното място, от което са наблюдавани.
— Точката, която не е отбелязана на картата — прибави Джес.
— Белият остров — замислено рече Дейвид.
— Не си убеден. Защо?
— Според всичко, което ми разказа за тях. Първите богове са били учители. Дали са знания на хората.
— Включително астрономията. — Джес отново цитира Преданията: — „Измерването на движенията на слънцето, луната и звездите… та да не се опасяват от объркване на дните“.
— И са създали тая карта на света, която според нас показва местоположението на всичките им храмове и пътищата помежду им.
— Точно така…
— Тогава защо са скрили Белия остров?
— Защото, ако липсващото място наистина е Белият остров, то изобщо не е скрито. Отговорът е в Небесните зали и Първите богове са ни оставили всичко необходимо, за да го открием.
— Само че, ако ключът е картата на Слънчевата система, ние не разполагаме с нея. За разлика от твоето семейство и Айрънуд.
Джес имаше идеално решение на този проблем.
— Нужна ни е само информацията, която се съдържа в нея — и аз знам къде да я намерим.
— Стохастичен резонанс — каза капитан Кингсбъро.
Джак Лайл скръсти ръце върху масата пред себе си и погледна четирите петдесетинчови екрана. Единият показваше компютърния специалист от Космическото командване на САЩ в естествен ръст, седнал до подобна маса в Колорадо Спрингс. На другите се виждаха двама униформени специалисти по анализ на изображения. Стенната ламперия зад тях не се различаваше от тази зад Лайл и Роз Марано. Видеоконферентните зали пораждаха почти съвършената илюзия, че срещата се провежда на едно място, а не на две, отдалечени почти на осем хиляди километра едно от друго. Макар че Лайл щеше да се задоволи и с телефонен разговор.
— Обяснете ми — помоли той.
— Не изглежда много логично, но казано просто, това е метод, чрез който върху съществуващ сигнал се наслагва шум, тоест случайна информация, която прави подпраговата информация — частите от сигнала, които технически са точно под границата на онова, което би трябвало да сме в състояние да регистрираме — много по-лесна за… хмм… регистриране.
— По-лесна — повтори Лайл. — Сега говорите на моя език. Колко по-лесна?
— При анализ на сигнали чувствителността се увеличава четири-пет пъти.
— И вие смятате, че Айрънуд е направил точно това, за да увеличи количеството информация, извличана от базата данни ГСРСА.
Капитанът вирна брадичка. Лайл го прие като жест на самозащита.
— Това е подход, агент Лайл. Единственият правдоподобен, за който се сещаме. Но ако не лъже, Айрънуд е успял да извлече значително повече информация, отколкото би трябвало да е възможно даже с тоя метод. Георадарите със синтезирана апертура, каквито се използват в сателитната система ИМПЕРИЯ, не са в състояние да проникват на толкова голяма дълбочина, колкото показва корнуолската разпечатка. Дори при оптимални условия. Предполагаме, че има някакво разпръскване на радиация и той е успял да разработи алгоритъм, който го изолира от основния сигнал. Нямаме представа как е възможно, но ако е истина… — За капитана очевидно беше също толкова мъчително да произнесе следващите си думи, колкото за Лайл да ги чуе. — Това навярно е най-важното откритие в геопространственото разузнаване след спътниците. С тоя метод светът става прозрачен. Буквално не остава място, където да се скрият враговете ни, освен да изкопаят дупка, дълбока километър и половина.